Инфекция, предизвикана от Histoplasma duboisii МКБ B39.5
При инфекция, предизвикана от Histoplasma duboisii, се развива така наречената Африканска хистоплазмоза.
Етиологичният причинител на болестта представлява гъбичка от клас Eurotiomycetes, род Histoplasma, като е близка до причинителя на класичекста хистоплазмоза, а именно Histoplasma capsulatum.
Заболяването е разпространено предимно в Африка и Мадагаскар, като са описани редица ендемични райони.
Определена роля в разпространението на болестта имат прилепите и птиците.
Боледуват в еднаква степен представителите на мъжкия и женския пол, без особени различия по отношение на възраст и етническа принадлежност.
Гъбичките са диморфни и съществуват в различни форми в зависимост от местообитанието им. При стайна температура съществуват като филаментозни гъбички, докато при попадане в човешкия организъм се развиват като дрожди.
Болестта е описана за първи път през 1942 година, като десет години по-късно е изолиран етиологичният агент и е кръстен на професор Albert Dubois.
Отличава се с характерни морфологични особености, като се отличава до известна степен от Histoplasma capsulatum по размера и някои отличителни белези на колониите.
Клиничното протичане на Африканската хистоплазмоза е идентично с класическата форма на болестта, като тук кожните промени са на преден план и са значително по-тежки.
Определени рискови фактори повишават възможността от развитие на заболяване и тежко протичане. Такива са:
- посещение или престой в ендемичен район
- след органна трансплантация
- продължителна терапия с кортикостероиди или химиотерапевтици
- при вродена или придобита имунна супресия
Заразяването на човек се осъществява главно по въздушно-капков път, след инхалиране на форми на гъбичките.
Рядко се наблюдава заразяване след консумация на контаминирани със заразена почва нискостеблени зеленчуци и плодове, както и вода.
Възможно е заразяване по контактен път и директно инокулиране на причинителя в кожата, особено при наранена кожна повърхност.
В зависимост от механизма на заразяване болестта протича с развитие на белодробна симптоматика, системно заболяване с полиорганни увреждания или кожна форма.
При кожната форма на болестта е възможно наличие само на повърхностни лезии или засягане и на подкожния слой на дермата.
Най-често срещана е кожната форма на болестта с развитие на грануломатозни лезии, като засягането на вътрешните органи се наблюдава рядко.
Освен различните полиморфни обривни единици се наблюдава и общо неразположение, леко повишение на телесната температура, увеличение на регионалните лимфни възли, отпадналост и повишена уморяемост.
При белодробната форма на болестта в клиничната картина доминират признаци от страна на дихателната система, главно кашлица, затруднено дишане, наличие на кръв или слуз в храчките.
При системната форма се наблюдава развитие на хепатоспленомегалия, лифаденомегалия, обструктивна пневмония, изразен фебрилитет, тежки кожни промени.
За поставяне на диагнозата при пациенти с инфекция, предизвикана от Histoplasma duboisii, се налага анализиране на информацията, получена от различните методи на изследване:
- разпит на болния: епидемиологичната анамнеза е от изключително значение при това заболяване и данните за престой в ендемичен район насочват към болестта
- преглед: физикалните находки са неспецифични
- лабораторните изследвания: възможна е промяна в нормалните стойности на някои параклинични показатели, като най-често се наблюдава развитие на лека степен анемия, тромбоцитопения, промяна в нивата на някои ензими, като например алкалната фосфатаза и лактат дехидрогеназата
- микробиологични изследвания: изолирането на причинителя потвърждава диагнозата
- образни изследвания: при необходимост се прилага рентгенография или компютърна томография
Диференциалната диагноза включва разграничаване на болестта от класическата хистоплазмоза, саркоидоза, туберкулоза, някои заболявания с възпалителен или неопластичен характер на кожата и други.
Терапията при Африканска хистоплазмоза включва хирургическо отстраняване на повърхностните кожни лезии и приложение на системни антимикотични средства.
Използват се същите терапевтични стратегии, както и при лечение на инфекция, предизвикана от Histoplasma capsulati.
Прилагат се противогъбични средства от различни групи, главно амфотерицин В и кетоконазол, като първите ефекти се наблюдават след приблизително две седмици.
Лечението обикновено продължава няколко месеца, като освен антимикотици се прилагат и симптоматични средства.
Прогнозата се определя индивидуално, като основно значение има степента на инвазия, органните поражения, общото здравословно състояние на пациента и терапевтичният отговор към приложената схема на лечение.
Коментари към Инфекция, предизвикана от Histoplasma duboisii МКБ B39.5