Белодробна хистоплазмоза, неуточнена МКБ B39.2

При белодробна хистоплазмоза, неуточнена, се наблюдава инвазия на организма с диморфните гъбички от вида Histoplasma capsulatum.

Те представляват сапрофити в почвата и паразити при попадане в макроорганизма на човека.

Особено благоприятни за развитието им условия на околната среда са влажните почвени райони, богати на органични субстанции, разположени в близост до речни корита, пещери, строителни обекти, птицеферми.

Механизмът на заразяване се осъществява по контактен или алиментарен път, при консумация на контаминирани хранителни продукти или вода, както и по въздушно-капков път в ендемичните райони, тъй като спорите на гъбичките се пренасят от въздушните течения.

Заболяването е разпространено предимно в страните с умерен климат, като се засягат в еднаква степен мъжкият и женският пол, независимо от расовата принадлежност.

По отношение на възрастта, изложени на по-висок риск са крайните възрастови групи, предимно старческа и ранна детска, при които имунната система не функционира в максималния си капацитет.

Рискова група са лицата с имунен дефицит, придобит вследствие на заболяване или при продължително лечение с кортикостероиди и антибиотици.

При тези лица се наблюдава намаление на клетъчния и хуморалния имунитет, които са основните защитни механизми при заразяването с различни микроорганизми.

При приблизително 90 % от заразените с Histoplasma capsulatum лица не се развиват клинично проявени симптоми и състоянието протича напълно безсимптомно.

При тези пациенти не се налага провеждане на терапия, само проследяване на състоянието, тъй като при повторна инфекция е възможно по-тежко протичане.

При симптоматичните пациенти първите симптоми се наблюдават след инкубационен период в рамките на 3 до 14 дни.

В клиничната картина доминират следните признаци:

• повишение на телесната температура
• уморяемост и общо неразположение
• миалгии (мускулни болки) и артралгии (ставни болки)
• диспнея (затруднено дишане)
• кашлица
• наличие на кръв и други примеси в храчките

При някои пациенти се наблюдава засягане на лимфните възли, слезката и черния дроб, под формата на лимфаденомегалия, спленомегалия и хепатомегалия.

При малък процент от болните са налице ревматични оплаквания и засягане на кожата.

При тежко протичащите форми се развива обструктивна пневмония, бронхолитиаза и емфизематозни промени в белите дробове.

Клиничните симптоми персистират различно дълго време, като дори и след провеждане на адекватна терапия е възможно развитие на рецидив на болестта.

При диференциалната диагноза трудности създава разграничаването на болестта главно от саркоидоза, туберкулоза, аспергилоза, някои злокачествени заболявания на белия дроб, кокцидиоидомикоза.

За поставяне на диагнозата от първостепенно значение са данните от епидемиологичната анамнеза, параклиничните показатели и образните изследвания.

Физикалните находки при прегледа на болния обикновено са оскъдни и неспецифични, като най-често при аускултация на белия дроб се регистрират хрипове.

Лабораторните изследвания при голяма част от клинично проявените форми на болестта показват наличие на различна по тежест анемия, намаление на нивата на тромбоцитите, промяна в стойностите на някои ензими, предимно лактат дехидрогеназа и алкална фосфатаза.

Изолирането на причинителя се извършва на специални среди, като се използва материал от храчка, кръв, бронхоалвеоларен лаваж.

С висока диагностична стойност са данните, получени след анализ на проведените компютърна томография и рентгенография на гръдния кош.

Терапията при пациенти с белодробна хистоплазмоза, неуточнена, включва приложение на противогъбични средства, предимно от групата на азолите (итраконазол), като при тежките форми се налага и включване на амфотерицин В.

Симптоматично се прилагат антипиретици, противовъзпалителни средства, аналгетици, поливитаминни агенти.

Терапията при симптоматичните пациенти е продължителна, като в някои случаи достига до една година.

Необходимо е проследяване на пациентите в продължение на няколко години след провеждане на лечението, поради високия риск от развитие на рецидив.

Прогнозата обикновено е благоприятна, особено при своевременно поставяне на диагнозата.