Микоза, неуточнена МКБ B49

При микоза, неуточнена (фунгемия), е налице гъбична инфекция, чийто етиологичен агент не може да бъде точно идентифициран.

Гъбичките представляват еукариотни хетеротрофични организми, които могат да бъдат открити в почвената повърхност, водоемите (особено със застояла вода), някои хранителни продукти, гниещи плодове и растения.

Те са повсеместно разпространени, като рискови фактори, благоприятстващи развитието на инфекция, са някои от следните:

• наличие на имунен дефицит: вроден или придобит
• тежко системно заболяване: захарен диабет, ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест)
• продължителна терапия с антибиотици, кортикостероиди, химиотерапевтици
• тежка хирургична интервенция или трансплантация
• лоша лична хигиена
• ниска здравна култура и битови условия
• често травмиране на кожата или лигавиците
• тесен контакт с почва (например при селскостопанските работници)

Засягат се в еднаква степен представителите на всички расови и етнически групи, предимно в активна възраст, като по-често боледуват мъжете, като тази особеност вероятно е свързана предимно с професионални фактори.

При пациенти със запазена имунна защита е възможно безсимптомно протичане или подостра форма на инфекцията, докато при пациенти с изразена имунна супресия често се наблюдава тежко протичане, с възможна дисеминация на процеса.

Заразяването при човек се осъществява по различни механизми, като най-честият е посредством директно проникване на етиологичните агенти чрез контаминирана почва (или вода) през наранена кожна или лигавична повърхност.

Някои гъбички оцеляват известно време във въздуха и пренасяни с въздушните течения могат да предизвикат инфекция след вдишване и попадането им в дихателната система.

Възможно е проникване на причинителите посредством контаминирана питейна вода или хранителни продукти (по алиментарен път).

Някои от гъбичките са нормални обитатели на чревната микрофлора или репродуктивната система и могат да предизвикат ендогенна инфекция при значително намаление на защитните сили на организма.

Трудно може да се определи инкубационният период (необходимото време от момента на заразяване до първите прояви на болестта).

Клиничната картина е разнообразна, като основните прояви се определят в зависимост от локализацията на процеса, механизма на заразяване, общото състояние на болния.

Често се наблюдават различни обривни единици и изменения по кожата, включващи полиморфни лезии, вариращи от папули и пустули, до крусти и язви, с възможна промяна в цвета на епидермиса, оток, сърбеж, парене.

След заразяване по въздушно-капков механизъм често се наблюдават клинични симптоми, свързани с увреждане на респираторния тракт, като например упорита кашлица (суха или влажна), задух, дискомфорт и болка в областта на гръдния кош, в резултат от гъбична пневмония, гъбичен синузит.

Попадането на причинителите в организма чрез храносмилателния тракт води до различни диспептични нарушения, диария, коремна болка и тежест, колики.

Проникването на гъбичките в централната нервна система води до различна по тежест неврологична симптоматика, варираща от главоболие до промяна в когнитивния и психичния статус, парези, зрителни нарушения, патологични рефлекси, резултат от развитието на гъбичен менингит.

Засягането на опорно-двигателната система обикновено протича под формата на микотична артропатия (артропатия с гъбична етиология).

При малък процент от засегнатите лица е възможно развитие на гъбичен ендокардит, микотична аневризма, гъбичен кератит и други.

Попадането на етиологичните агенти в системната циркулация води до генерализиране на инфекцията, което се асоциира с тежко протичане, увреждане на много органи и системи и неблагоприятна прогноза.

Диагностицирането на микозите се осъществява въз основа на анализа от проведените изследвания:

• разпит и епидемиологична анамнеза
• физикални находки
• промяна в лабораторните показатели
• микробиологични изследвания
• образна диагностика

За изолирането на причинителите е необходим материал от засегнатите структури, кръв, слюнка, ликвор, който се подлага на специфични изследвания.

За определяне на тежестта на органните поражения се прилага компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

Диференциалната диагноза при микоза, неуточнена, налага разграничаване от заболявания с бактериална, вирусна, протозойна или неопластична етиология.

Лечението в масовия случай се осъществява с противогъбични средства, които се прилагат в достатъчно високи дози и продължителност.

При част от пациентите, в зависимост от състоянието, добри резултати могат да се постигнат след хирургично отстраняване на засегнатите тъкани.

Прилагат се и симптоматични средства, като допълнение към основната терапия.