Хромомикоза и феомикотичен абсцес МКБ B43

Инфектирането с гъбичките от род Dematiaceous води до развитие на хромомикоза и феомикотичен абсцес.

Изолират се различни етиологични причинители, по-често срещаните от които са следните:

• Cladosporium carrionii
• Drechslera hawaiiensis
• Phialophora verrucosa
• Bipolaris hawaiiense
• Fonsecaea compacta
• Fonsecaea pedrosoi

Инфекцията е разпространена в световен мащаб, като особено висока честота се регистрира в страните от тропическия и субтропическия климатичен пояс, главно Бразилия, Мексико, Мадагаскар, Венецуела.

Приблизително една пета от регистрираните случаи се откриват в страни с умерен климат, каквито са например Япония, Румъния, Колумбия, Чехия.

Засягат се предимно селскостопанските работници и земеделци, градинари, дърводелци и някои други професии, чиято основна дейност е свързана с травмиране на кожата и контакт с почва, дървесина и растения.

Мъжете боледуват два пъти по-често в сравнение с жените, като най-засегната е възрастта в диапазона между 30 и 50 години. Не се описват съществени различия по отношение на расова или етническа принадлежност.

Механизмът на заразяване се състои в директно инокулиране в нарушената цялост на травмирания кожен участък, като най-често гъбичките се откриват в слоевете на кожата или подкожието.

Различно дълъг интервал от време след инокулацията на мястото на проникване на етиологичните агенти се развива характерна кожна лезия, представляваща еритемна, надигната, неболезнена папула.

Най-често се засяга кожата на краката, главно стъпалата, по-рядко причинителите проникват през кожата на горните крайници и по изключение процесът ангажира кожата на аксилите, лицето или гърдите.

Клиничната картина при отделните пациенти варира в зависимост от формата на заболяването.

Описват се следните основни видове на болестта:

• Кожна хромомикоза: протича под формата на верукозен дерматит с развитие на наподобяващи брадавици кожни лезии или с формиране на плаки, които могат да обхванат целия крайник.
• Феомикотичен мозъчен абсцес: при преминаване на кръвно-мозъчната бариера и проникване в централната нервна система, причинителите водят до развитие на единичен или множествен абсцес с различна големина. Неврологичната симптоматика е в пряка зависимост от локализацията на абсцеса и засегнатите мозъчни структури.
• Подкожен феомикотичен абсцес и киста: развива се различна по големина кухина, изпълнена с гнойна колекция и съдържаща етиологичните агенти, която е обградена от плътна фиброзна капсула.
• Други видове хромомикоза: в много редки случаи се наблюдава засягане на опорно-двигателния апарат, с развитие на остеомиелит или формиране на кисти по костите и нехарактерни промени по ставите. При засягане на регионалните лимфни възли е възможно развитие на лимфен застой, лимфаденит, лимфаденопатия, повишен риск от развитие на елефантиаза.
• Хромомикоза, неуточнена

Най-честите усложнения, които се развиват при хромомикоза и които обикновено са причина пациентите да потърсят медицинска помощ, са развитието на вторична бактериална инфекция и елефантиаза.

Диагностицирането на микозата се базира на обстойния анализ на информацията, получена след разпита и прегледа на пациента, рутинните параклинични изследвания, микробиологични и образни изследвания.

С най-висока информативна стойност са различните хистологични и серологични методи за доказване на етиологичните агенти, като най-често се използва материал, получен от биопсия или ексудат от кожна лезия.

При наличие на неврологична симптоматика или данни за засягане на вътрешните органи се извършва компютърна томография, с цел локализиране на процеса и установяване на тежестта на инфекцията.

Диференциалната диагноза включва главно следните състояния:

• туберкулоза на кожата и подкожието
• кожна лайшманиоза
• злокачествени новообразувания на кожата
• абсцес на мозъка с различна етиологична генеза

Лечението при хромомикоза и феомикотичен абсцес се състои в продължителен прием на достатъчно високи дози антимикотици, като с най-висока ефективност е итраконазол.

При наличие на малки, локализирани, единични лезии се препоръчва отстраняването им посредством хирургична ексцизия или криотерапия с течен азот.

Прогнозата е благоприятна при повечето пациенти, като тежки усложнения се наблюдават при засягане на ЦНС и генерализиране на инфекцията.