Феомикотичен мозъчен абсцес МКБ B43.1

Хромомикозата представлява хронично гъбично заболяване, което поразява кожата и подкожието, вследствие на травматична инокулация на определен вид гъбички.

При хематогенно или лимфогенно разпространение на болестта, проникване през кръвно-мозъчната бариера и засягане на централната нервна система, се развива феомикотичен мозъчен абсцес или церебрална хромомикоза.

Най-често изолираните етиологични агенти са следните видове:

• Cladosporium carrionii
• Fonsecaea pedrosoi
• Fonsecaea compacta
• Phialophora verrucosa

Болестта има повсеместно разпространение, но страните с тропичен и субтропичен климат са най-засегнати. Такива са например Бразилия, Мексико, Колумбия, Венецуела, Мадагаскар. Висока честота е регистрирана и в редица страни от умерения климатичен пояс, главно Япония, Чехия, Румъния, Канада.

Заболяването се среща предимно сред жителите на селските райони, поради особености, свързани с извършваните от тях основни дейности, постоянно травмиране на участъци от кожата и лесно попадане на етиологичните агенти от различните дървесни и растителни източници в наранената зона.

Представителите на мъжкия пол във възрастта между 30 и 50 години са изложени на най-висок риск.

Не се описват различия в развитието на болестта по отношение на расовата принадлежност на заразените лица.

След инокулиране на етиологичните агенти в травмирания кожен участък на мястото на проникването се развива характерна кожна лезия.

Обикновено протичането е безсимптомно в началните стадии. При попадане на причинителите със системната циркулация или лимфната система в ЦНС се развива церебрална хромомикоза, протичаща с картината на мозъчен абсцес.

Размерите му варират, като се срещат единични или множествени абсцеси, с характерни хистологични особености.

В клиничната картина доминират изразен фебрилитет, упорито главоболие, неповлияващо се от аналгетици, гадене и повръщане. Проявите зависят от локализацията на абсцеса и степента на увреждане на мозъчните структури.

Възможно е развитие на промяна в психичния статус, увреждане на говора, загуба на координация, сънливост, припадъци.

Тази форма на хромомикоза се среща по-често при индивиди с вроден или придобит имунен дефицит, след продължителна имуносупресивна терапия или тежко нарушение на функцията и активността на имунната система. Описват се редица случаи на тежка форма на болестта, без данни за предшестващ имунен дефицит.

Диагностицирането на пациентите с феомикотичен мозъчен абсцес се основава на информацията, получена от разпита, физикалния преглед, микробиологичните и образните изследвания.

Данните за често травмиране на кожата и контакт с дървесина и растения, както и откриването на характерните кожни лезии, насочват към състоянието.

Параклиничните показатели обикновено са неспецифични.

За изолиране на причинителите е необходим материал от кожна лезия, който се подлага на хистологично, серологично и имунохистохимично изследване.

При засягане на ЦНС с висока информативна стойност е извършването на компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс, за установяване на размерите и локализацията на абсцеса.

Диференциалната диагноза налага разграничаване на състоянието от абсцес с друга етиология.

Лечението включва медикаментозна и хирургична терапия, отстраняване на кожните лезии.

Използват се противогъбични средства от различни фармакологични групи, като с най-висока ефективност при церебралната хромомикоза е итраконазол.

Прогнозата е сериозна, с висок риск за развитие на различни по тежест последици в дългосрочен план.