Хромомикоза, неуточнена МКБ B43.9

При заразяване с определен вид гъбички, най-често след травматичната им инокулация, е възможно развитие на хромомикоза, неуточнена.

Болестта показва повсеместно разпространение, като особено благоприятни условия за развитието на причинителите съществуват в географските райони със субтропически или тропически климат, като например Бразилия, Мексико, Мадагаскар.

В някои от страните, разположени в умерения климатичен пояс, честотата също е висока, като например Канада, Япония, Чехия и други.

Микозата се причинява най-често от следните видове гъбички:

• Fonsecaea pedrosoi
• Drechslera hawaiiensis
• Phialophora verrucosa
• Cladosporium carrionii
• Bipolaris hawaiiense
• Fonsecaea compacta

Заразяването се осъществява след травмиране и нарушаване на целостта на кожата и подкожието, както и тесен контакт с различни растения и дървесина.

Изложени на по-висок риск са селскостопанските работници, земеделци, градинари, дърводелци, чиято работа е свързана с излагане на по-висок риск от заразяване.

Болестта се среща в две трети от случаите при мъжете, главно във възрастта между 30 и 50 години, като не се описват съществени разлики по отношение на етническата принадлежност на заразените лица.

Обикновено се ангажира кожата на стъпалата, подбедриците и бедрата, по-рядко се засягат горните крайници. Описани са спорадични случаи на развитие на инфекция, ангажираща гърдите, аксилите или лицето.

Различно дълъг период след проникването на етиологичните агенти, на входната врата на инфекцията, се развива малка, безболезнена, еритемна папула.

Болестта протича с развитие на нодули или плаки, като при прогресия е възможно ангажиране на целия засегнат крайник.

Нодулите и плаките имат характерен външен вид и се отличават с някои хистологични особености.

При хематогенно или лимфогенно разпространение на гъбичките е възможно засягане на различни органи и системи, като най-често се поразяват централната нервна система и опорно-двигателният апарат.

Чести усложнения на микозата са развитието на вторична бактериална инфекция, лимфна стаза, лимфедем, елефантиаза.

Диференциалната диагноза обхваща главно следните заболявания:

• кожна лайшманиоза
• микобактериални инфекции, ангажиращи кожата
• кожна туберкулоза
• плоскоклетъчен карцином
• мозъчен абсцес с различна етиология

Анамнезата и физикалните находки обикновено са неспецифични и не особено информативни. Рядко се наблюдават значими отклонения в нормалните нива на параклиничните показатели.

С най-голямо диагностично значение е изолирането на причинителите от материал, получен от кожните лезии.

Прилагат се различни серологични, имунологични и хистологични методики за доказване на гъбичките.

При данни за неврологична симптоматика или засягане на вътрешните органи е уместно извършването на компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

За назначаване на подходяща терапевтична схема е необходимо определяне на тежестта на болестта.

Основните фактори са броят на лезиите, засегнатата от тях площ, както и наличието на настъпили усложнения.

Лечението при хромомикоза, неуточнена, включва достатъчно продължителен прием на оптимални дози противогъбични средства. С най-висока ефективност при тази микотична инфекция е итраконазол, представител на азолите.

Малките единични лезии могат да бъдат отстранени хирургично или чрез прилагане на криотерапия.

Прогнозата при повечето пациенти е благоприятна. Повишен риск от развитие на усложнения и дисемниране на процеса съществува при пациентите с нарушена имунологична резистентност, както и при масивна инвазия на макроорганизма.