Кожна лайшманиоза МКБ B55.1

› Въведение

› Кожна лайшманиоза на Стария свят

› Кожна лайшманиоза на Новия свят

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Лайшманиозата представлява протозойно заболяване, с трансмисивен механизъм на предаване и високо разпространение в страните от тропическия и субтропическия климатичен пояс.

Отличава се с някои характерни особености в клиничното протичане, които улесняват поставянето на диагнозата.

Кожна лайшманиоза на Стария свят

Кожна лайшманиоза е форма на протичане на болестта с образуване на единични или множествени язви по кожата. Различават се две основни форми на болестта, а именно кожна лайшманиоза на Стария и на Новия свят.

Кожната лайшманиоза на Стария свят се обособява в няколко отделни подтипа.

Градски тип

Градският тип, наричана още суха кожна лайшманиоза, ориенталска язва и болест на Баровски, представлява антропоноза с причините Leishmania tropica.

Източник на болестта са болните хора, като основният механизъм на предаване на заразата е трансмисивният, посредством ухапване от комарите от вида Phlebotomus sergenti. В мястото на ухапването от комара паразитите се размножават, формирайки гранулом (лайшманиом), състоящ се от фибробласти, макрофаги, ендотелни, лимфоидни и плазматични клетки.

След няколко месеца до половин година в гранулома се развиват некротични процеси с поява на язва, която впоследствие цикатризира. Инкубационният период е широко вариабилен, като може да продължи от два месеца до две години. На мястото на инокулацията се появява червено петно, което се развива до гладка папула с розов цвят. След няколко месеца папулата се разязвява в центъра.

Обикновено обривните елементи се локализират по лицето и горните крайници, като броят им рядко надвишава десет. Една година след развитието на първите симптоми, папулите достигат размери до шест сантиметра и съдържат оскъден секрет. Заздравяването е бавно, с образуване на цикатрикси.

Селски тип

Селският тип, наричан още влажна кожна лайшманиоза или пустинно-селска лайшманиоза, представлява зооноза с причинител Leishmania major.

Източник и резервоар на болестта са различни видове гризачи. Хората се заразяват по трансмисивен механизъм, при ухапване от флеботоми, като боледуват предимно децата и временно пребиваващите в ендемичния район лица.

Състоянието се среща често в Африка, Азия и Казахстан. За разлика от градската форма, тук процесите на формиране и заздравяване с цикатрикси на язвите протичат по-бързо. Лайшманиомите са болезнени и наподобяват фурункул, като язвата е с обилна ексудация и по-големи размери.

Други

Етиопска кожна лайшманиоза е форма на болестта с причинител Leishmania aethiopica. Наподобява останалите форми, но се поддава трудно на медикаментозно лечение, което значително затруднява лечението и води до по-лоша прогноза на инфекцията.

Суданска кожна лайшманиоза е форма на заболяването, която се причинява от Leishmania nilotica.

Кожна лайшманиоза на Новия свят

Причинители са няколко подвида на Leishmania mexicana, като повечето форми представляват природноогнищни зоонози. Източници и резервоари на болестта са предимно гризачите, много диви и домашни животни. Механизмът на предаване е трансмисивен, като състоянието се среща предимно в Латинска Америка и южните райони на САЩ.

Отличава се с по-дълбоки кожни поражения, както и относително често ангажиране на лигавицата на носа, устата и горните дихателни пътища. Инкубационният период е по-кратък и варира от една седмица до три месеца.

Често се развиват лимфангит и лимфаденит, деформация на засегнатите структури, уродлив вид и инвалидизация. Често се наблюдават усложнения, под формата на кахексия, амилоидоза, вторични бактериални инфекции.

Диагноза

Диагностичният процес следва да бъде своевременен, комплексен и целенасочен, като диагнозата обикновено се основава на:

• разпит и преглед: посещение или пребиваване в ендемичен за болестта район, данни за ухапване от комари, както и характерни физикални находки
• паразитологични изследвания: назначават се за потвърждаване на диагнозата, като е необходим материал от папулата, инфилтрата около язвата и биопсичен материал от кожата, които се изследват с помощта на микроскопски, имунологични и биологични методики

Диференциалната диагноза при тези форми на лайшманиоза включва разграничаването им от някои състояния, като например сифилис, лепра, туберкулоза, микози, кожни дерматози, саркоидоза, кожен карцином и други.

Лечение

Терапевтичният подход при кожна лайшманиоза се определя в зависимост от формата на заболяването, тежестта на протичане, наличието на органни поражения, други подлежащи заболявания и индивидуални особености от страна на пациентите.

Лечението обикновено включва приложение на петвалентни антимонови препарати, прилагани парентерално. При наличие на вторична бактериална инфекция се използват системни и локални антибиотични средства.

При напускане на ендемичния район, заболяването се самоограничава за период от една година.

Основните профилактични мерки включват използването на репеленти срещу комарите, подходящо предпазно облекло, поддържане на висока лична и битова хигиена.

Изображения: freepik.com, dermnetnz.org