Други видове хромомикоза МКБ B43.8
Хромомикозите са микотични заболявания, които обикновено се предизвикват в резултат от травмиране на определен кожен участък, нарушаване на целостта на кожата и проникване на етиологичните агенти.
Болестта се ограничава главно в слоевете на кожата и подкожието, но е възможно развитие и на други видове хромомикоза.
Инфекцията е разпространена повсеместно и се среща по цял свят, но особено висока е честотата в страните със субтропичен и тропичен климат, каквито са например Мадагаскар, Мексико, Бразилия.
Приблизително 20 % от случаите се описват в страни от умерения климатичен пояс, като например Канада, Чехия, Румъния, Япония.
Причинители са най-често някои от следните видове гъбички:
- Fonsecaea compacta
- Phialophora verrucosa
- Cladosporium carrionii
- Fonsecaea pedrosoi
- Drechslera hawaiiensis
- Bipolaris hawaiiense
Най-често причинителите проникват през кожата на долните крайници (стъпало, подбедрица, бедро), по-рядко се засягат ръцете и по изключение се засягат кожата на аксилите, гърдите, лицето, ушите.
Механизмът на заразяване е чрез инокулиране на гъбичките след травма на определен кожен участък.
Засягат се предимно представителите на мъжкия пол във възрастта между 30 и 50 години, без особени различия по отношение на расовата принадлежност.
Градското население боледува по-рядко, за разлика от жителите на селските райони, където основните дейности и работата в тесен контакт с растения и дървесина са причина за развитие на болестта.
След проникване на етиологичните агенти е необходим различен по продължителност времеви интервал (инкубационен период) за развитие на първите клинични прояви.
На мястото на инокулацията се формира характерна кожна лезия под формата на възел или плака. Размерите и броя на кожните лезии варират, като е възможно обхващане на целия крайник.
При засягане на лимфните възли се развива лимфангит и лимфаденит, съществува повишен риск от развитие на лимфен застой и елефантиаза.
При разпространение на гъбичките с лимфната или кръвната циркулация е възможно засягане на различни органи и системи, като клиничните признаци обикновено са неспецифични.
Особено тежко протича засягането на централната нервна система, като често се наблюдават различни последици в дългосрочен план.
При засягане на опорно-двигателния апарат се развива остеомиелит, формиране на кисти по костите, различни увреждания на ставите.
Диференциалната диагноза налага разграничаване на състоянието от други инфекции с микотична, бактериална или вирусна етиология, както и някои злокачествени заболявания.
При поставяне на диагнозата е необходимо анализиране на информацията, получена след разпита и прегледа на пациента, необходимите микробиологични и параклинични изследвания, като при данни за увреждане на вътрешните органи или ЦНС се прилагат и образни методи на изследване.
Информацията, получена от анамнезата, физикалните находки и лабораторните показатели, обикновено е оскъдна.
Необходимо е изолиране на етиологичните агенти, главно с помощта на хистологични и серологични методи.
Образната диагностика включва извършване на рентгенография, ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография.
Лечението при пациенти с други видове хромомикоза е комплексно и включва медикаментозна и хирургична терапия.
Използват се средства от групата на азолите, предимно итраконазол, като дозата и продължителността на терапията се определят индивидуално.
Кожните лезии могат да се отстранят посредством хирургическа ексцизия или чрез криотерапия с течен азот.
Прогнозата се определя индивидуално и зависи от броя и площта на лезиите, степента на засягане на други органи и системи, общото здравословно състояние на пациента.
Коментари към Други видове хромомикоза МКБ B43.8