Кожна хромомикоза МКБ B43.0
При травматична инокулация на определени видове гъбички се развива кожна хромомикоза.
Обикновено заболяването се причинява от следните няколко вида:
- Phialophora verrucosa
- Fonsecaea compacta
- Fonsecaea pedrosoi
- Cladosporium carrionii
Болестта представлява хронична инфекция, обхващаща кожата и подкожните слоеве, с относително доброкачествено протичане.
Първите описания на инфекцията датират от 1914 година от немския лекар Макс Рудолф.
Заболяването е повсеместно разпространено, но особено висока е честотата му в тропическите и субтропичните райони. Една пета от случаите са описани в зоните с умерен климат, предимно Канада, Япония, Финландия, Румъния. Най-висока е честотата в Мадагаскар, Бразилия, Венецуела, Колумбия, Мексико.
По-засегнати са селските райони, поради честото травмиране на кожата при извършване на определени дейности, като боледуват главно представителите на мъжкия пол, без разлики по отношение на етническата принадлежност.
Инфекцията обикновено е в резултат от травматично нараняване и нарушаване на целостта на кожата, което улеснява проникването на етиологичните агенти.
Обикновено заболяването започва безсимптомно и незабелязано, като няколко години след травмирането на кожния участък и заразяването с гъбичките, се развива малка, зачервена, повдигната, неболезнена папула.
Уврежданията се развиват бавно на мястото на инокулацията, като се формира възел, наподобяващ брадавица (верукозен дерматит).
В продължение на години лезията увеличава размерите си и показва тенденция за разпространение и обхващане на съседни кожни участъци.
Характерни са две форми на болестта, а именно нодуларна и с образуване на плаки, които могат да ангажират целите крайници.
Обикновено заболяването остава локализирано, но при някои пациенти е възможно хематогенно или лимфогенно разпространение.
Често се развива вторична бактериална инфекция, която придава на лезията характерна миризма и е важен фактор в патогенезата на лимфния застой и елефантиазата.
Засяга се предимно кожата на долните крайници, по-рядко на ръцете. Описани са спорадични случаи със засягане на лицето, гърдите, аксилите.
Верукозният дерматит е необходимо да се отдиференцира от други, идентично протичащи кожни заболявания, като например кожна лайшманиоза, кожна туберкулоза и други микобактериози, плоскоклетъчен карцином.
При развитие на лимфедем е необходимо разграничаване на състоянието от елефантиаза с друга етиология.
За поставяне на диагнозата при кожна хромомикоза е необходимо хистологично и серологично доказване на причинителите, като особено широко приложение намират полимеразната верижна реакция и имуноензимният метод ELISA.
Преди започване на терапията е необходимо определяне на тежестта на процеса, което се извършва според следните основни критерии:
- площ на лезията
- брой лезии
- наличие на усложнения
- резистентност към предходна проведена терапия
Лечението на пациентите е трудно и продължително, като се прилагат антимикотици, топлинна терапия, криохирургия или комбинирана терапия.
При неповлияване от приема на противогъбични средства (най-често се прилага итраконазол, поради високата му ефективност) като алтернатива се прилага криотерапия с течен азот.
Прогнозата, особено при наличие на малки и локализирани лезии, е благоприятна.
Рядко се развиват усложнения, главно свързани с улцерация на лезията, лимфедем и вторична инфекция.
Коментари към Кожна хромомикоза МКБ B43.0