Други повърхностни микози МКБ B36
Микозите представляват често срещани, повсеместно разпространени заболявания, причинени от различни видове гъбички. В зависимост от локализацията на процеса се разделят на повърхностни и дълбоки микози.
Към групата на други повърхностни микози се отнасят инфекции на кожата и кожните придатъци с различни етиологични причинители.
Засягат се в еднаква степен представителите на двата пола, без различия по отношение на възраст и етническа принадлежност.
По-тежко и с дисеминиране на процеса е протичането при лица с имунен дефицит, обикновено след продължителна химиотерапия, лечение с кортикостероиди или антибиотици, малигнени новообразувания, СПИН и други.
Честотата е по-висока при наличие на висока влажност и температура на околната среда, тъй като тези фактори благоприятстват развитието на гъбичките. Лошата лична хигиена и ниската здравна култура също представляват провокиращи фактори за развитие на инфекция.
Към други повърхностни микози се отнасят следните заболявания:
Разноцветен лишей: етиологичен агент е Malessezia furfur, наричан още Pityrosporum ovale. При една пета от заболелите лица се описва генетична предразположеност, свързана с липсата на определени киселини в потта. Лезиите се откриват най-често по шията, туловището и раменете под формата на макули с малки размери и овална форма. Цветът им варира от оттенъци на жълто до кафяво, като повърхността им обикновено е покрита с фини сквами (люспи).
Черна микоза: нарича се още черен питириазис, черна микроспория или черна кератомикоза на дланите и се причинява от Phaeoannellomyces werneckii, наричан още Hortaea werneckii. Наблюдава се предимно в географски области с тропически климат, предимно Бразилия, Панама, Мексико, Колумбия. Рискови фактори за развитието на инфекцията са повишеното изпотяване и травмирането на определен кожен участък. Засягат се предимно дланите и стъпалата, като при хронифициране на процеса е възможно дисеминиране на процеса и обхващане на големи участъци от кожата. Клиничните признаци включват характерни кафеникави петна по кожата, с неправилна форма и лек сърбеж.
Бяла пиедра: нарича се още бяла микоза и се причинява от различни представители на рода Trichosporon beigelii, най-често Trichosporon asahii и Trichosporon ovoides. Засягат се космите най-често на аксилите, пубиса, миглите, веждите, брадата под формата на множество отделни възелчета, които са свободно прикрепени към косъма. При много пациенти заболяването протича напълно безсимптомно, докато при имуносупресирани пациенти е възможно дисеминиране на процеса.
- Черна пиедра: причинител е Piedraia hortae, като за разлика от бялата пиедра се засягат основно космите по скалпа. Източник на инфекцията са контаминирани предмети, болни хора и животни. Клинично се наблюдават малки, твърди възелчета, които са тъмно оцветени. Протичането е доброкачествено.
При диференциалната диагноза е важно разграничаването на тези заболявания от други гъбични или бактериални болести, от системни заболявания с дерматологични изяви и други.
За поставяне на диагнозата при други повърхностни микози е необходимо провеждането на подробен разпит и обстоен преглед на пациента, вземане на материал от лезиите и културелно изследване за доказване на конкретния етиологичен агент. Извършва се специфично оцветяване, микологично култивиране или култивиране на средата на Sabouraud.
Терапията при леките форми е локална, с антимикотични агенти от различни фармакологични групи, прилагани под формата на лосион, шампоан, крем, гел.
При хронифициране на процеса, както и при имуносупресирани пациенти обикновено се налага перорална терапия с противогъбичкови препарати, с цел постигане на системен ефект.
Повърхностните микози се отличават с доброкачествено протичане и благоприятна прогноза.
Коментари към Други повърхностни микози МКБ B36