Други уточнени повърхностни микози МКБ B36.8
Повърхностните микози са инфекциозни заболявания на кожата и кожните придатъци, които се характеризират с доброкачествено протичане и благоприятна прогноза.
В зависимост от своя произход, причинителите на други уточнени повърхностни микози се подразделят на:
- патогенни за човека или антропофилни
- паразитиращи по животните или зоофилни
- обитаващи почвата или геофилни
Размножаването при гъбичките се осъществява посредством специализирани органели, наречени спори, от които при наличието на благоприятни условия (висока температура и влажност) се развиват хифи. Хифите се наричат още нишки и формират мицели.
Някои видове гъбички са нормални обитатели на кожната флора при хората и предизвикват заболяване само при развитие на имунен дефицит.
Провокиращи фактори за развитие на повърхностни гъбични инфекции са:
- имуносупресия в резултат от тежки или малигнени заболявания
- продължително антибиотично лечение
- лоша лична хигиена и ниска здравна култура
- повишено изпотяване
- неподходящо и стягащо облекло
Засягат се повърхностния слой на кожата, космите или ноктите, като в зависимост от локализацията на процеса е възможно засягане на скалпа, ингвиналната област, аксилите, брадата или мустаците, миглите.
Поради редица благоприятстващи развитието на гъбичките фактори най-често се срещат гъбичките по краката и по тялото.
Клиничното протичане е в зависимост от конкретния причинител и засегнатата зона.
Най-често се наблюдават еритемни макули, рядко болезнени, но с изразен сърбеж. При хронифициране на процеса се наблюдава формиране на сквами, а при наличие на вторична инфекция е възможно образуване на пустули.
Лезиите обикновено са единични, ясно ограничени и с неправилна форма. Възможно е наличие на множество лезии при масивна инвазия на организма.
При засягане на космите по скалпа, пубиса или аксилите, процесът протича под формата на характерни, различни по цвят и големина възелчета, обхванали структурата на косъма. Настъпват нарушения в архитектониката на космите и често се наблюдава счупването им.
Засягането на ноктите протича с характерни изменения по отношение на структурата и цвета им. Нокътните пластинки обикновено задебелягат, загрубяват, цветът им става от жълтеникав до различни нюанси на зелено.
При повечето пациенти заболяванията протичат напълно доброкачествено и след кратък курс на лечение настъпва оздравяване.
При пациенти с имуносупресия, в резултат от малигнени новообразувания, продължителна химиотерапия или след дълго лечение с кортикостероиди, се наблюдава дисеминиране на процеса. Лечението в тези случаи се постига след продължителна и системна антимикотична терапия, като често се наблюдават рецидиви.
За поставяне на диагнозата е необходимо обстойно преглеждане на засегнатите зони и вземане на материал за културелно изследване. Конкретните причинители се доказват чрез посевки на определени среди.
Диференциалната диагноза при други уточнени повърхностни микози включва разграничаването им от други паразитни заболявания, както и от кожните прояви при някои системни заболявания.
Лечението се състои в локално или системно приложение на антимикотични агенти от различни фармакологични групи.
При леките форми локалната терапия в комбинация с необходимите санитарно-хигиенни мероприятия е напълно достатъчна. При пациенти с имунен дефицит и хронифициране на процеса е необходимо перорално приложение на съответните препарати за постигане на системен ефект.
Прогнозата е относително благоприятна, рядко се развиват усложнения.
Коментари към Други уточнени повърхностни микози МКБ B36.8