Черна микоза МКБ B36.1

Черната микоза (черна микроспория, черен питириазис, черна кератомикоза на дланите) е повърхностна гъбична инфекция, при която се наблюдава поява на черни безболезнени или слабо болезнени петна по дланите на ръцете и стъпалата.

Черна микоза се причинява от гъбичка, класифицирана като Hortaea werneckii, известна също като Phaeoannellomyces werneckii.

Първото описание на заболяването датира от 1891 г., а 30 години по-късно Horta изолира етиологичния патоген.

Черната микроспория е рядка симптоматична инфекция и се наблюдава предимно в страни с тропически климат, главно Панама, Колумбия, Венецуела, Бразилия, Мексико.

Не се описват различия в честотата на засягане по отношение на отделните възрастови групи, но женският пол, особено от тъмната раса, се засяга до три пъти по-често от представителите на мъжкия пол.

Заразяването се осъществява най-често след контакт на травмирана кожа с контаминирани предмети, почва, канализационни води. Освен травмата друг фактор, повишаващ риска от развитие на болестта, е прекомереното изпотяване (хиперхидроза).

Инкубационният период (времето от заразяването до появата на първите клинични признаци) варира в широки граници, като най-често е между две и седем седмици.

Най-често се засягат дланите (черна микроспория на дланите), след това стъпалата и могат да се наблюдават промени във всяка част на тялото.

Заболяването се характеризира с кафеникави петна по кожата, като липсва субективна симптоматика.

Пигментацията се характеризира с неправилна форма и тъмна ограничителна линия между здравата и засегнатата кожа, може да сърби или да се залющва.

С течение на времето е възможно увеличаване на размерите на лезията.

Макулите са по-интензивни сутринта, но избледняват. Това най-вероятно се дължи на факта, че гъбичката се измива от повърхността на ръцете.

Лезиите обикновено са единични, рядко се наблюдава развитие на множество петна по кожата.

Диагнозата при черен питириазис се поставя въз основа на епидемиологичната анамнеза, физикалните находки, както и чрез микробиологични и молекулярни тестове.

Микроскопското изследване се осъществява след обработка с 20 процентен разтвор на калиева основа.

Върху агар на Sabouraud организмите нарастват след около една седмица. Колониите имат характерен външен вид, те са черни, лъскави и отделят слуз.

При извършване на кожна биопсия и последващо изследване на получения материя се установява хиперкератоза и лека акантоза.

Диференциалната диагноза включва разграничаване на състоянието главно от меланом на кожата, болест на Адисон и дерматологичните й изяви, хипермигментация в резултат от следвъзпалителна реакция.

Терапията при черна микоза е предимно локална, с противогъбични препарати, като излекуване настъпва обикновено за около две седмици. При някои пациенти се налага хирургична обработка на лезиите и отстраняване на повърхностния слой.

Състоянието се отличава с доброкачествено протичане и напълно благоприятна прогноза.