Други микози, некласифицирани другаде МКБ B48

Към рубриката други микози, некласифицирани другаде, се включват разнородни заболявания, които се различават главно по етиологичния причинител и характерните клинични признаци.

Като цяло заболяванията са с относително ниска честота в световен мащаб, като се описват ендемични райони главно в някои тропични и субтропични области.

Интересна особеност е, че при голяма част от тези микози представителите на мъжкия пол се засягат по-често в сравнение с женския, главно в активна възраст, без особени разлики по отношение на расова и етническа принадлежност.

Към рисковите фактори, улесняващи развитието на инфекциите, се включват индивидуалната имунологична резистентност на отделните пациенти, ниската лична и битова хигиена, селскостопанската дейност, травмиране на кожата и лигавиците, контакт със замърсена почва.

Различават се следните основни микози, принадлежащи в тази група:

• Лобомикоза: нарича се още келоидна бластомикоза или болест на Lobo, на името на нейния откривател. Засягат се най-често ушните миди, долните и горните крайници, лумбоскакралната зона. Налице са полиморфни кожни лезии, които преминават през периоди на обратно развитие и влошаване с разязвяване. Възможно е засягане на регионалните лимфни възли, развитие на плоскоклетъчен карцином, вторична инфекция.
• Риноспоридиоза: специфичните етиологични агенти са гъбичките Rhinosporidium seeberi, клас Mesomycetozoea. При голям процент от засегнатите лица процесът ангажира носоглътката и носа, по-рядко клепачите, конюнктивата, очите. Най-често пациентите се оплакват от запушване на носа, епистаксис, ринорея, сърбеж, усещане за чуждо тяло, зрителни нарушения, фотофобия.
• Алешериоза: микозата се причинява от Pseudallescheria boydii, чест причинител на опортюнистични инфекции при пациенти с изразен имунен дефицит. Клиничната симптоматика е нехарактерна, като често се засягат дихателната система (кашлица, задух, болка и дискомфорт в областта на гърдите), централната нервна система (главоболие, промяна в когнитивния статус), миокарда, опорно-двигателният апарат.
• Геотрихоза: инфекцията се развива вследствие ендогенно или екзогенно проникване на гъбичките Geotrichum candidum в организма. Тези етиологични агенти водят до гнилостни процеси в цитрусовите плодове, използват се с търговска цел за по-бързо узряване на сиренето. Най-често се наблюдава белодробна и бронхиална форма на болестта, геотрихозен стоматит, ентероколит, засягане на кожата.
• Пеницилоза: заболяването се развива след инфектиране с термично диморфните гъбички от род Penicillium, Penicillium marneffei. Важни за разпространението на инфекцията и поддържане на високата честота са определен вид плъхове, разпространени предимно във Виетнам. В зависимост от механизма на заразяване, инфекцията протича с развитие на пулмонална симптоматика или гастроинтестинални увреждания. Налице са хепатомегалия, спленомегалия, лимфаденомегалия, повишена температура и общо неразположение.
• Опортюнистични микози: представляват заболявания с микотична етиология, които се развиват предимно при лица с понижена имунна защита в резултат от лъчева терапия, продължително имуносупресивно лечение, тежки системни заболявания, големи хирургични интервенции или трансплантация на органи. Протичат нехарактерно, с влошаване на общото състояние и придружаващите заболявания.
• Други уточнени микози: тук се включват инфекциите, причинени от представители на родовете Drechslera, Alternaria, Fusarium и Emmonsia, като с най-високо епидемиологично значение са последните. Emmonsia parva причинява заболяване при хората и много животински видове, главно гризачи. Тежестта на клиничната симптоматика е в пряка зависимост от степента на инвазия на организма и индивидуалната имунологична резистентност на болния. При масивна инвазия е налице развитие на остра адиаспиромикоза, докато при лека степен на инфектиране симптоматиката е оскъдна и бързопреходна.

Диагностицирането на конкретната микотична инфекция включва анализ на проведените клинични, лабораторни, микробиологични и образни изследвания.

За изолиране на причинителите е необходим материал от засегнатите структури, слюнка, кръв и други тъканни течности, който се подлага на серологични, имунологични, хистологични и културелни изследвания.

При данни за ангажиране на вътрешните органи се препоръчва извършване на компютърна томография, с цел установяване на тежестта на пораженията.

Лечението при други микози, некласифицирани другаде, включва приложение на противогъбични средства от различни фармакологични групи, ефективни срещу съответните причинители.

Широко приложение намират азолите, полиеновите антибиотици и алиламините.

При някои пациенти добри резултати се постигат след хирургична резекция на засегнатите структури.

Прогнозата се определя в зависимост от тежестта на микозата и своевременното диагностициране и лечение на болестта.