Лобомикоза МКБ B48.0

При лобомикоза, известна още като келоидна бластомикоза или болест на Lobo, е налице самоограничаващо се, хронично заболяване, ангажиращо предимно кожата.

Наименованието на микозата е в чест на нейния откривател, Хорхе Лобо, който първи описва инфекциозния процес при пациент от Бразилия.

Честотата на заболяването в световен мащаб е ниска, като по-голямата част от заразените лица се описват в райони на Южна Америка и Африка, предимно Бразилия, Еквадор, Боливия, Мексико, Панама, Коста Рика и други.

Засягат се предимно представителите на мъжкия пол, поради особености, свързани с професионални и битови фактори.

По отношение на възрастта не се описва конкретна рискова група, в еднаква степен боледуват хората на различна възраст.

Изложени на по-висок риск от развитие на инфекцията са жителите на селските райони, поради естеството на извършваните от тях ежедневни дейности.

Основните етиологични агенти се наричат Loboa loboi, Paracoccidioides loboi и Lacazia loboi.

Представляват предимно вътреклетъчни патогени със сферична форма и малки размери.

Съществуват редица неясноти по отношение на морфологичните особености на гъбичките, наличието на ядра и органели.

Освен хората, заболяването се описва и при делфините и някои други животински видове.

Заразяването при човек се осъществява след травмиране на кожата и проникване на причинителите, но е възможно и възникване на болестта без данни за травма. Не е напълно доказана връзката между имунния дефицит и развитието на болестта.

Процесът засяга предимно откритите части на тялото и крайниците, като най-честите локализации включват ушните миди, лумбосакралната зона, долните крайници, раменния пояс, лактите.

Кожните лезии се развиват бавно, като продължителността на инкубационния период е различна и варира от няколко месеца до няколко години.

Размерите на лезиите са променливи, с периоди на разрастване и регресия (обратно развитие).

В началните етапи са налице папули и пустули, с малки размери, безболезнени и обикновено са локализирани в райони на постоянно микротравмиране.

Възможно е наличие на сърбеж и леко парене. Имат добре ограничени граници, не засягат дълбоките структури и най-често се описват като келоидални, верукозни или улцерозни.

При обратно развитие на кожните лезии остават белези, в които могат да се открият етиологичните агенти.

Епидермисът може да придобие блестящ вид, промяна в нормалния цвят, както и атрофични изменения.

При някои пациенти се засягат регионалните лимфни възли, които увеличават размерите си и стават болезнени.

Възможните усложнения включват развитие на вторична инфекция, суперинфекция или плоскоклетъчен карцином.

Диференциалната диагноза е широка и включва:

• хромобластомикоза
• сарком на Капоши
• плоскоклетъчен карцином
• споротрихоза
• лайшманиоза
• паракокцидиоидомикоза
• някои форми на псориазис

Диагностицирането на болестния процес се основава на информацията, събрана чрез различните методи на изследване, а именно разпит, преглед, лабораторни, микробиологични и образни методи.

Откриването на причинителя се осъществява след хистологични, серологични и имунологични изследвания и анализ на материал от засегнатите кожни лезии.

Лечението при лобомикоза се състои в хирургично отстраняване на кожните лезии и подходящо медикаментозно лечение с противогъбични средства.

Използват се представители от групата на азолите (итраконазол, вориконазол), които показват най-висока активност срещу етиологичните агенти.

Прогнозата е относително благоприятна, поради самоограничаващия се характер на болестта и ниския риск от развитие на усложнения.