Лайшманиоза МКБ B55
› Диагноза
› Лечение
Въведение
Лайшманиозата представлява високо разпространено в тропическите страни хронично протозойно заболяване. Ендемични огнища са установени в редица географски области в Азия, Африка и някои части на Латинска Америка. Характерно е предаване по трансмисивен път, при ухапване от комари с появата на типични за инфекцията симптоми и необходимост от комплексно и продължително лечение.
Причинител и особености
Засягат се всички възрастови групи, с доминиране на младата и детската възраст, без ясно обособени различия между представителите на двата пола.
Причинители на болестта са едноклетъчните протозои от род Leishmania, отнасящи се към тип Sarcomastigophora.
В зависимост от своето географско разпределение се различават две основни групи и характерни за болестта особености:
- причинители на Стария свят: L. donovani, L. infantum, L. tropica, L. major, L. aethiopica
- причинители на Новия свят: L. mexicana complex, L. chagasi, L. braziliensis, L. peruviana
- особености на причинителя: представляват вътреклетъчни паразити, които съществуват в две морфологични форми, а именно амастиготна (в клетките на макрофагохистиоцитарната система) и промастиготна (в стомахчето на флеботомите)
- жизнен цикъл: жизненият им цикъл протича последователно в човека и във флеботомите. Женските флеботоми се заразяват при кръвосмучене от болни хора или животни, в чиято кръв циркулират амастиготните форми на паразитите. В организма на флеботомите паразитите се трансформират и натрупват в стомахчето, като при последващо кръвосмучене попадат в организма на човека. Инокулират се в кожата и от системното кръвообращение навлизат в макрофагите, където се трансформират
- заразяване: основният механизъм на предаване на болестта е чрез ухапване от флеботоми, т.е. по трансмисивен механизъм. При някои форми е възможно заразяване и при осъществяване на хемотрансфузия, при органна или тъканна трансплантация
Форми и симптоми
Инкубационният период (времето, необходимо за поява на първите клинични прояви след заразяването на организма) при отделните форми варира в големи граници, като най-продължителен е при висцералната форма, а най-кратък е при кожно-лигавичната.
Различават се следните форми на лайшманиоза, като всяка от тях се отличава с някои характерни особености:
- Висцерална лайшманиоза: висцералната форма, наричана още Кала-азар или черна болест, протича с развитие на характерната триада от анемия, панцитопения (тромбоцитопения, анемия и левкопения) и увеличение на слезката и черния дроб, които достигат значителни размери
- Кожна лайшманиоза: кожната форма на болестта протича с образуване на розови папули, в центъра на които се формира язва, чиито размери постепенно нарастват. Язвите отделят оскъден или обилен ексудат и след няколко месеца до година цикатризират. Обикновено се засягат кожата на лицето, шията и горните крайници
- Кожно-лигавична лайшманиоза: при кожно-лигавичната форма на заболяването кожните промени са по-силно изразени, язвите са болезнени и с големи размери, засягат се и лигавиците, най-често на назофаринкса и устната кухина. Често се развиват деструктивни нарушения на меките тъкани и хрущяла в тези области, които водят до уродлив вид и инвалидизация. В резултат от настъпилите нарушения често се наблюдават трудности при дишане и малнутриция
- Лайшманиоза, неуточнена: при невъзможност за причисляване на наличната инфекция към някоя от добре познатите форми на болестта се говори за неуточнена лайшманиоза
Често се наблюдава развитие на усложнения, които в дългосрочен план могат да бъдат летални. Характерно е развитието на пост Кала-азар дифузна лайшманиоза: развиват се по кожата на лицето и тялото многобройни лайшманоиди (възловиден или петнист обрив, след който остава депигментация на засегнатата зона), сърдечна недостатъчност, амилоидоза. Възможно е развитие на кахексия, вторични инфекции, бактериални или гъбични, сепсис, хеморагична диатеза и други.
Диагноза
За поставяне на диагнозата е необходимо:
- епидемиологична анамнеза: престой, пребиваване или преминаване през ендемичен район, данни за ухапване от комари, уточняване на рискови фактори и други
- физикален преглед: наличие на обривни единици и язви по кожата, блед цвят на кожата и лигавиците, палпация на увеличена слезка и черен дроб, оценка на общото здравословно състояние
- лабораторни данни: при изследване на кръв често се установява тромбоцитопения, левкопения, анемия, хипоалбуминемия, повишени нива на трансаминазите, хипергамаглобулинемия
- паразитологични изследвания: изготвяне на микроскопски препарат от кожна биопсия, материал от обривните единици, язвите и ексудата, отделян от тях
- други: при необходимост могат да бъдат назначени и други изследвания, включително имунологични (ELISA) и биомолекулярни методи (PCR)
Диференциалната диагноза включва разграничаване на болестта от подобно протичащи заболявания с инфекциозна и неинфекциозна етиология, като малария, микотични заболявания, дерматози, туберкулоза, сифилис, кожен карцином, коремен тиф и паратиф, сепсис и други.
Лечение
Лечението при болни от лайшманиоза включва приложение на лекарства от групата на 5-валентните антимонови препарати, мускулно или венозно. При наличие на вторична инфекция е удачно локално или системно приложение на различни широкоспектърни антибиотици и противомикозни средства.
При тежко протичащите форми се прилагат и кортикостероиди, имуноглобулинови препарати и симптоматични средства. При някои пациенти добри резултати се постигат след извършване на спленектомия.
След терапията болните подлежат на активно проследяване и диспансеризация за период от една година, с провеждане на профилактични лабораторни изследвания на всеки шест месеца.
Индивидуалната профилактика се състои в използване на репеленти и поставяне на предпазни мрежи по прозорците. Обществените профилактични мерки включват редовни противоинсектицидни мероприятия, контрол над популацията на векторите, както и ранно диагностициране, лечение и активно проследяване на заразените лица.
Прогнозата се определя строго индивидуално в зависимост от вида и тежестта на инфекцията, наличието на усложнения и редица индивидуални особености.
Изображения: freepik.com, dermnetnz.org
Видове Лайшманиоза МКБ B55
Симптоми и признаци при Лайшманиоза МКБ B55
- Повишена телесна температура
- Загуба на тегло
- Увеличен черен дроб
- Анемия
- Увеличен далак
- Симптоми, свързани с кървене
Лечение на Лайшманиоза МКБ B55
Библиография
https://dermnetnz.org/topics/leishmaniasis
https://www.healthline.com/health/leishmaniasis
https://en.wikipedia.org/wiki/Leishmaniasis
https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/leishmaniasis
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/22632641/
https://www.uptodate.com/contents/visceral-leishmaniasis-clinical-manifestations-and-diagnosis
https://en.wikipedia.org/wiki/Visceral_leishmaniasis
https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/leishmaniasis#:~:text=Visceral%20leishmaniasis%20(VL)%2C%20also,Brazil%2C%20east%20Africa%20and%20India.
Коментари към Лайшманиоза МКБ B55