Споротрихоза

от 26 май 2014г., обновено на 08 дек 2022г.

При инфектиране с някои от видовете диморфни гъбички, представители на род Sporothrix, се развива микотичното заболяване споротрихоза.

Изолирани са следните основни етиологични агенти:

Sporothrix schenckii, който се отличава с най-висока честота
Sporothrix mexicana
Sporothrix albicans
Sporothrix brasiliensis
Sporothrix globosa

Болестта протича обикновено под формата на спорадични или ендемични огнища, като най-засегнати са някои географски области на Бразилия, Южна Африка и Австралия.

Заболяването няма сезонен характер, боледуват всички възрастови групи, без особено разлики по отношение на етническата принадлежност. По-често се засягат представителите на силния пол, тъй като са изложени на по-висок риск от експозиция.

Основните фактори, които се асоциират с по-висок риск от развитие на микозата, са наличието на вроден или придобит имунен дефицит (например пациенти със СПИН), продължителна имуносупресивна терапия с химиотерапевтици или кортикостероиди, хроничен алкохолизъм.

Работниците в определени сфери са изложени на неколкократно по-висок риск. Такива са например дърводелци, селскостопански работници, градинари, озеленители, също и ветеринари. По-високият риск се дължи на лесното нараняване на кожата и тесният контакт с почвата.

Основните механизми на заразяване при хората са посредством инокулация при контакт на контаминирана почва или растения и проникване през наранената кожна или лигавична повърхност, както и инхалиране на спори на гъбичките и попадането им в дихателната система. Някои животни играят роля в разпространението на болестта, например котки и коне.

След попадане на етиологичните агенти в организма е необходим различен период от време за развитие на първите клинични прояви.

В зависимост от степента на инвазия и имунологичната резистентност на пациента, инкубационният период варира от няколко седмици до няколко месеца.

Основните симптоми при болестта зависят от формата на заболяването. Различават се следните основни форми на споротрихоза:

Белодробна споротрихоза: в клиничната картина доминират признаци, свързани с нарушение на дихателната функция, главно кашлица, задух, фебрилитет
Лимфокожна споротрихоза: това е най-често срещаната форма на микозата и протича с характерни кожни лезии, които показват висока склонност да улцерират и се разпространяват предимно по хода на лимфните съдове
Дисеминирана споротрихоза: рядка форма, която се среща предимно при пациенти с изразен имунен дефицит и се дължи на хематогенното разпространение на причинителите със системната циркулация. Протичането е тежко, с наличие на полиорганни увреждания и неблагоприятна прогноза
Други видове споротрихоза: при малък процент от заразените лица се наблюдава засягане на опорно-двигателния апарат (идентично на хроничен артрит) или на централната нервна система (с развитие на менингит или менингоенцефалит)
Споротрихоза, неуточнена

При поставянето на диагнозата основно значение имат данните от микробиологичните и образните изследвания.

Споротрихоза - диагноза Разпитът и физикалният преглед на болния обикновено са слабо информативни. Рядко се наблюдават значими изменения по отношения на основните параклинични показатели.

Изолирането на причинителя се осъществява посредством материал от храчка, синовиална течност, трансбронхиална биопсия, биопсия от кожните лезии.

Прилагат се различни серологични и хистологични методики за доказване на етиологичните агенти.

Образната диагностика намира основно приложение за установяване тежестта на нарушенията и локализиране на процеса. Извършват се най-често рентгенография (особено информативна при белодробната и ставната форма на болестта) и компютърна томография (особено информативна при засягане на централната нервна система).

При диференциалната диагноза е необходимо разграничаване на тази от много други микози и инфекции с бактериален произход:

Терапията при пациенти със споротрихоза включва продължително и в достатъчно високи дози противогъбично лечение.

Прилагат се главно амфотерицин В и представители от групата на азолите (итраконазол, вориконазол). За облекчаване на симптоматиката се прилагат антипиретици, аналгетици, поливитаминни средства.

Прогнозата обикновено се определя индивидуално, в зависимост от състоянието на болния и тежестта на инфекцията.

4.1/5 8 оценки