Споротрихоза, неуточнена МКБ B42.9

При заразяване с гъбичките от род Sporothrix и невъзможност за причисляване на инфекцията към установените форми на болестта, се касае за споротрихоза, неуточнена.

Етиологични причинители на микозата са следните видове:

• Sporothrix schenckii (най-често)
• Sporothrix albicans
• Sporothrix globosa
• Sporothrix mexicana
• Sporothrix brasiliensis

Инфекцията се среща предимно в различни райони на Австралия, Южна Африка и Бразилия, като честотата варира.

В еднаква степен се засягат представителите на различните етнически групи, без разлики между отделните възрастови групи.

По отношение на пола, по-често боледуват мъжете, най-вероятно поради повишения риск на експозиция, тъй като не се съобщават разлики или особености в чувствителността.

Имунният дефицит е предразполагащ фактор за развитие на болестта, както и хроничният алкохолизъм, индивидуалната имунологична резистентност на оргназима.

Изложени на по-висок риск са някои професии и дейности, свързани с контакт с почва и нараняване на кожата, като например градинари, селскостопански работници, дърводелци.

Възможно е предаване на болестта от някои видове домашни животни, например котки и коне, което е причина за по-високата честота на инфекцията сред ветеринарите.

Основните механизми на заразяване при хората са въздушно-капков и контактен, през наранена кожна или лигавична повърхност.

След проникване на гъбичките в организма е необходим различен период от време за развитие на първите клинични прояви.

При неуточнената форма на микозата се наблюдават неспецифични симптоми:

• фебрилитет
• слабост и общо неразположение
• кашлица и задух
• артралгия
• главоболие
• лезии по кожата
• увеличение и възпаление на някои групи лимфни възли

При имунокомпрометирани пациенти съществува по-висок риск от дисеминиране на процеса след попадане на причинителите в системната циркулация. Генерализираната форма на болестта се асоциира с по-тежко протичане, поради засягането на много органи и системи и с по-малки терапевтични възможности.

Поставянето на диагнозата при споротрихоза, неуточнена, понякога е трудно и представлява истинско предизвикателство, поради нехарактерната симптоматика.

Анамнезата и физикалният преглед обикновено не са особено информативни. Параклиничните показатели рядко показват сериозни отклонения от нормалните стойности.

Образната диагностика (рентгенография, компютърна томография) се използва за установяване на конкретната локализация на процеса и определяне на тежестта на засегнатите органи и системи.

За доказване на етиологичните агенти е необходимо изолирането им, като за целта се използва материал от различни телесни и тъканни течности, както и материал от засегнатите зони (храчка, синовиална течност, гной, биопсия от подкожна тъкан, трансбронхиална биопсия).

Използват се предимно различни серологични методи, култури и хистологичен анализ.

Необходимо е разграничаване на тази микоза от много заболявания с гъбичен, бактериален и вирусен произход, като най-често диференциална диагноза се прави с бластомикоза, хистоплазмоза, туларемия, паракокцидиоидомикоза, саркоидоза, пневмония с различна етиология и други.

Лечението при тази форма на болестта е продължително, като се прилагат достатъчно високи дози антимикотични агенти от различни фармакологични групи.

С особено висока ефективност са представителите на групата на азолите (итраконазол, кетоконазол, вориконазол), също и амфотерицин В.

При определянето на прогнозата основните фактори са състоянието на болния, тежестта на патологичния процес и отговорът към приложената терапевтична схема.