Дисеминирана споротрихоза МКБ B42.7

При заразяване с някои от видовете диморфни гъбички от род Sporothrix се развива микотичната инфекция споротрихоза.

Най-често изолираният етиологичен агент е видът Sporothrix schenckii, по-рядко се изолират Sporothrix brasiliensis, Sporothrix albicans, Sporothrix globosa и Sporothrix mexicana.

Заболяването протича под формата на спорадични или ендемични огнища, като с най-висока честота се среща в Бразилия, Южна Африка и Австралия.

Различават се отделни форми на болестта, като най-често се наблюдават лимфокожната и белодробната форма.

Всяка от тях след хематогенно разпространение на причинителите може да генерализира в така наречената дисеминирана споротрихоза.

Тази форма на инфекцията се среща предимно при индивиди с вроден или придобит имунен дефицит, след продължително имунуспресиращо лечение, както и при подлежащо системно тежко заболяване.

По-често се засягат представителите на мъжкия пол, което се дължи на повишената експозиция и риск от заразяване, а не на разлики в чувствителността.

Професии, които са свързани с по-висок риск от заразяване, са работещите в близост до почвата (градинари, земеделци, селскостопански работници), както и ветеринари.

Заразяването при хората се осъществява по два основни механизма, а именно въздушно-капков (при инхалиране на спори на гъбичките) и контактен (при замърсяване с контаминирана почва на открити рани по кожата и лигавиците). Възможно е заразяване и от болни котки или коне.

След експозицията е необходим различно дълъг инкубационен период за проява на първите клинични признаци.

Генерализираната споротрихоза се отличава с по-тежко и агресивно протичане, трудно подлежи на терапия и обикновено е с неблагоприятна прогноза.

Клиничната картина включва полиморфни признаци:

• изразен фебрилитет
• общо неразположение
• диспнея и кашлица
• улцерации по кожата
• регионален лимфаденит и лимфаденопатия
• засягане на очите
• увреждане на простатата
• характерни промени, засягащи оралната мукоза, ларинкса и параназалните синуси

Често е налице засягане и на централната нервна система, протичащо обикновено под формата на менингит, с характерните за него прояви.

При много пациенти генерализираната форма протича и с множество кожни лезии, разпространяващи се по хода на лимфната система.

Поставянето на диагнозата се основава на обстойния анализ на информацията, получена от различните методи на изследване:

• анамнеза
• физикален преглед
• микробиологични изследвания
• параклинични показатели
• образна диагностика

С висока информативна стойност са данните от микробиологичните изследвания, като се използват предимно различни серологични и културелни методики.

За изолиране на причинителите е необходим материал от храчка, бронхоалвеоларен лаваж, биопсия от кожна лезия.

За установяване на степента и тежестта на засягане на вътрешните органи и централната нервна система се прилага най-често компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

Диференциалната диагноза е широка и включва редица идентично протичащи инфекции, като например хистоплазмоза, паракокцидиоидомикоза, бластомикоза, кандидоза, саркоидоза, туларемия и други.

Лечението на пациенти с дисеминирана споротрихоза се състои в продължително антимикотична терапия.

Прилагат се предимно представители на групата на азолите, заедно с амфотерицин В. За овладяване на състоянието на пациента се използват различни симптоматични средства.

Прогнозата при тази форма на болестта е сериозна и зависи предимно от общото състояние на болния и тежестта на органните увреждания.