Белодробна споротрихоза (J99.8*) МКБ B42.0
След инвазия на организма с диморфните гъбички, представители на род Sporothrix и ангажиране на респираторния тракт, се развива белодробна споротрихоза.
Специфичен етиологичен агент е видът Sporothrix schenckii, като честотата на болестта не може да бъде точно определена.
Изолирани са и следните по-редки причинители на инфекцията:
- Sporothrix globosa
- Sporothrix brasiliensis
- Sporothrix mexicana
- Sporothrix albicans
Наблюдават се спорадични и ендемични огнища в много области по цял свят, като епидемии са описани в Бразилия, Австралия, Южна Африка.
Като цяло заболяването е относително рядко и засяга в еднаква степен представителите на различните раси и възрастови групи.
Изложени на по-висок риск са мъжете, поради професионални фактори и повишен риск на експозиция, а не поради разлики в чувствителността.
Предразполагащи фактори за развитие на инфекцията са наличието на вроден или придобит имунен дефицит (микозата се среща по-често сред болни от СПИН), продължително имуносупресивно лечение, индивидуална имунологична резистентност, хроничен алкохолизъм.
Рискови дейности и професии са тези, свързани с градинарство, озеленяване, земеделие, дърводелство, тъй като гъбичките намират благоприятни условия за съществуване в почвата.
Основният механизъм на заразяване е след инхалиране на спори на гъбичките или след попадане на контаминирана почва върху наранена кожна или лигавична повърхност, както и след ухапване от заразени животни, като например котки, кучета, коне.
Продължителността на инкубационния период варира значително при отделните болни, като при някои първите симптоми са налице няколко седмици след заразяването, а при други се проявяват след месеци.
При белодробната форма на болестта клиничните признаци включват прояви, идентични на хронична обструктивна белодробна болест или пневмония.
Симптоматиката е относително неспецифична, с развитие на фебрилитет, кашлица, задух, общо неразположение.
Често се засягат лимфните възли и кожата, възможно е и дисеминиране на инфекцията при попадане на причинителите в системната циркулация.
Повече информация за протичането на болестта може да прочетете в раздел Заболявания:
Диференциалната диагноза е широка и включва:
- вирусна или бактериална пневмония
- бластомикоза
- кандидоза
- хистоплазмоза
- паракокцидиоидомикоза
- саркоидоза
- туларемия
- туберкулоза
- сифилис
За поставяне на диагнозата е необходимо обработване на информацията, получена след подробния разпит и обстойния преглед на болния, както и проведените микробиологични, параклинични и образни изследвания.
Епидемиологичната анамнеза може да насочи към състоянието в ендемичните райони.
Физикалните находки обикновено са неспецифични и не насочват към конкретно заболяване, а само дават сведения за засягане на белия дроб.
Окончателната диагноза се поставя след изолиране на причинителите върху препарат от клетъчна култура. Използват се материали от храчка, гной, синовиална течност, биопсия от подкожна тъкан, бронхоскопия с бронхоалвеоларен лаваж, трансбронхиална биопсия. Прилагат се и различни серологични методики за изолиране на етиологичните агенти.
Образната диагностика е необходима за локализиране на процеса и определяне на степента на нарушенията. Извършват се рентгенография, по-рядко компютърна томография.
Лечението при белодробна споротрихоза включва различни противогъбични медикаменти, най-често комбинация от азоли (флуконазол или итраконазол) и амфотерицин В.
Прилагат се и симптоматични средства, като например антипиретици, противокашлични и болкоуспокояващи агенти.
Прогнозата е благоприятна, при повечето пациенти след приложение на подходяща терапевтична схема се наблюдава пълно излекуване.
Коментари към Белодробна споротрихоза (J99.8*) МКБ B42.0