Лимфокожна споротрихоза МКБ B42.1
Споротрихозата представлява микотична инфекция, причинена от диморфните гъбички от род Sporothrix.
Най-често се изолират следните основни видове, причинители на болестта:
- Sporothrix schenckii
- Sporothrix albicans
- Sporothrix mexicana
- Sporothrix brasiliensis
- Sporothrix globosa
Честотата на заболяването не може да бъде точно определена, наблюдават се спорадични и ендемични огнища в много райони в световен мащаб, главно в Южна Африка, Австралия, Бразилия.
Състоянието протича в различни форми, като най-често се наблюдава така наречената лимфокожна споротрихоза.
Засягат се в еднаква степен представителите на различните етнически, расови и възрастови групи, като мъжкият пол боледува по-често, което е свързано главно с повишената експозиция, а не с разлики в чувствителността.
Предразполагащи рискови фактори за развитие на инфекция са някои от следните:
- имунен дефицит, вроден или придобит
- продължителна имуносупресивна терапия
- хроничен алкохолизъм
- фактори свързани с професията, като градинари, ветеринари, селскостопански работници, дърводелци са изложени на неколкократно по-висок риск
Заразяването се осъществява по различни механизми, най-често по въздушно-капков (след вдишване на спори на гъбичките) или контактен (при попадане на контаминирана почва в наранена кожна или лигавична повърхност). Възможно е заразяване и от болни котки или коне.
Инкубационният период е силно вариабилен, като при някои пациенти първите клинични симптоми са налице няколко седмици след експозицията, докато при други са необходими месеци или дори година.
Клиничните прояви се определят в зависимост от степента на разпространение на болестта (генерализирана или локализирана).
Лезиите се развиват най-често по откритите части на тялото, главно ръцете.
Рядко е налице системна симптоматика, като например фебрилитет или общо неразположение.
Най-често при локализираната споротрихоза се открива така нареченият споротрихозен шанкър, който представлява плътен възел с жълтеникав до виолетов цвят, безболезнен.
Той се превръща в язва, която е с подкопани краища и неправилно окръглени очертания, като върху нея могат да се образуват вегетации.
Заболяването се разпространява по хода на лимфните пътища и се развива регионален лимфаденит, като често се развиват множество шанкъри, някои от които улцерират.
Обикновено протичането на тази форма е напълно доброкачествено и симптоматиката отшумява след правилен терапевтичен подход.
При дисеминираната форма на болестта се наблюдава хематогенно разпространение на причинителите и засягане на различни части на тялото.
Тази форма се среща по-рядко, като е възможно засягане на белия дроб, централната нервна система, опорно-двигателния апарат.
Дисеминираната лимфокожна споротрихоза се среща предимно сред пациенти с изразен имунен дефицит.
Диференциалната диагноза налага разграничаване на болестта от редица, идентично протичащи състояния, като например:
Диагнозата се основава на проведените клинични, микробиологични и образни изследвания.
Анамнезата и данните от физикалния преглед обикновено са неспецифични и твърде общи.
За изолиране на причинителите е необходимо провеждане на микробиологични изследвания с различни методики, като се използва материал, получен от ексудат или биопсия от кожните лезии.
Образната диагностика е необходима при данни за дисеминиране на процеса, като се прилага предимно компютърна томография за установяване на локализацията на засегнатите органи и системи.
Терапията при тази форма на споротрихоза се състои в системно и достатъчно продължително приложение на подходящи антимикотични агенти. Най-често се използват представители на азолите, в комбинация с амфотерицин В.
При необходимост се включват симптоматични средства, като например антипиретици, противовъзпалителни и поливитаминни средства.
Прогнозата се определя в зависимост от тежестта на болестта и общото здравословно състояние на болния.
Коментари към Лимфокожна споротрихоза МКБ B42.1