Други видове споротрихоза МКБ B42.8

Инфекцията с някои от видовете диморфни гъбички от род Sporothrix води до развитие на споротрихоза.

Микозата засяга най-често кожата и лимфните възли, по-рядко респираторния тракт, но е възможно развитие и на други видове споротрихоза.

Заболяването протича като спорадични или ендемични огнища, предимно в някои географски зони на Южна Африка, Бразилия и Австралия, като точната честота на болестта трудно може да бъде определена.

Боледуват в еднаква степен представителите на различните възрастови и расови групи, като мъжкият пол се засяга по-често за разлика от женския, поради по-високия риск на експозиция и заразяване, а не поради разлики или особености в чувствителността.

Рискови фактори за развитие на микозата са наличието на имунен дефицит (вроден или придобит), хроничен алкохолизъм, продължителна терапия с имуносупресивни медикаменти.

Работниците в близък контакт с почва, като например градинари, дърводелци, селскостопански работници, са изложени на по-висок риск.

Ветеринарите също боледуват по-често, тъй като е възможно заразяване от болни животни, предимно коне и котки.

Основният механизъм на заразяване е през наранена кожна или лигавична повърхност, също и след инхалиране на форми на гъбичките.

Най-често изолираният етиологичен причинител е видът Sporothrix schenckii, но заболяване предизвикват и Sporothrix brasiliensis, Sporothrix mexicana, Sporothrix globosa, Sporothrix albicans.

След заразяване е необходим различно продължителен период за развитие на първите клинични прояви, като инкубационният период варира от седмици до месеци.

Към други видове споротрихоза се отнасят засягането на централната нервна система, опорно-двигателния апарат и някои други системи на организма.

Ставната споротрихоза протича идентично на хроничен артрит и може погрешно да бъде диагностицирана като ревматоиден артрит или хроничен възпалителен артрит.

Болестта има прогресивен характер и може да продължи 30 или дори повече години, като крайният резултат е разрушаване на костите и остеомиелит.

Процесът обикновено започва с ангажиране на една става, най-често колянната става, което клинично се проявява с болка при движение и леко ограничаване на нормалните движения.

Обикновено липсва системна симптоматика, като фебрилитет, общо неразположение, кожни и пулмонални промени. Функционалното увреждане на ставния апарат постепенно води до тежка нетрудоспособност.

Засягането на ЦНС се среща по-често при пациенти със СПИН, като протичането е с неспецифична симптоматика, включваща промени в психичния статус, упорито главоболие, вратна ригидност.

При много малък процент от заразените лица се наблюдава засягане на очите, параназалните синуси, лигавицата на устната кухина, простатата.

Поставянето на диагнозата се основава главно на информацията, получена от микробиологичните и образните изследвания.

Анамнезата и физикалните находки са слабо информативни и неспецифични, поради което не играят особена роля при изясняване на диагнозата.

За изолиране на причинителите е необходим материал от храчка, ликвор, синовиална течност, като се използват различни серологични и културелни методи.

За локализиране на засегнатите органи и установяване на тежестта на пораженията се извършват рентгенография и компютърна томография.

Диференциалната диагноза се състои в разграничаване на болестта от следните инфекции:

• хистоплазмоза
• паракокцидиоидомикоза
• кандидоза
• туларемия
• менингит с различна етиология
• артрит с различна етиология
• бластомикоза

Терапията на пациентите с други видове споротрихоза включва продължително приложение на достатъчно високи дози подходящи противогъбични средства.

Най-често се прилага амфотерицин В в комбинация с представители на азолите (итраконазол, вориконазол).

Прогнозата се определя индивидуално в зависимост от общото здравословно състояние и имунологичен статус на пациента и тежестта на болестния процес.