Риноспоридиоза МКБ B48.1

При риноспоридиоза се наблюдава хронична грануломатозна инфекция, ангажираща предимно лигавиците с характерни клинични промени.

Заболяването е описано за първи път от Seeber през 1900 година при пациент от Аржентина.

Ендемичен характер на заболяването е регистриран в Индия, Шри Ланка, Африка и Южна Америка, като спорадични случаи се описват в световен мащаб.

Освен хората боледуват и някои животински видове, като например птици, котки, кучета, коне, кози.

Главният етиологичен агент, причинител на инфекцията, е Rhinosporidium seeberi, дълго време считан за паразит, а в действителност представляващ воден паразит от клас Mesomycetozoea.

В еднаква степен се засягат представителите на отделните раси, като мъжкият пол боледува до четири пъти по-често, главно във възрастта между 15 и 40 години.

Инфекцията обикновено се ограничава в рамките на лигавичния епител и по изключение се наблюдава проникване в дълбочина и засягане на подлежащите структури.

Обикновено процесът се развива след травмиране на определен участък и директно проникване на етиологичните агенти.

Рисков фактор за развитие на болестта е къпането или контактът със застояли водни басейни.

Индивидуалната имунологична резистентност няма доказана роля за повишена предразположеност към развитие на инфекцията.

В мястото на проникване с напредване на времето се наблюдава местна репликация и размножаване на Rhinosporidium seeberi, хиперпластични промени и локализиран имунен отговор.

При над две трети от засегнатите лица инфекциозният процес обхваща лигавицата на носа и носоглътката.

При малък процент от заразените пациенти се ангажират клепачите, конюнктивата, слъзният апарат и околните структури.

Изключително рядко, при много малък процент от болните, се засягат кожата, ушните миди, ларинксът, трахеята, половите органи.

При единични пациенти са налице множествени локализации, с ангажиране на устната и носната кухина, дихателните пътища, кожата.

Инкубационният период е с различна продължителност при отделните пациенти, като е възможно проява на първите клинични симптоми до няколко месеца или година след заразяването.

Клиничната картина при засягане на носната лигавица включва някои от следните прояви:

• едностранно запушване на носа
• епистаксис
• локален сърбеж
• ринорея
• усещане за чуждо тяло

Меките полипи по носа имат розов до наситено червен цвят, като може да са неподвижни или разположени на краче.

Тъй като полипите са изградени основно от кръвоносни съдове, е възможно кървене при допир, поради силна чувствителност и ниска стабилност.

Често впоследствие се наблюдава симптоматика, свързана със засягане на очите, включваща фотофобия, повишено сълзене, сърбеж, зачервяване.

Засягането на кожата започва под формата на папиломи, които постепенно придобиват верукозен характер.

За поставяне на диагнозата е необходимо провеждане на редица изследвания. Физикалните находки и епидемиологичната анамнеза е възможно да насочат към процеса.

Необходимо е провеждане на серологични и микроскопски изследвания, като особено информативни са резултатите от хистологичния анализ.

Наблюдават се характерни ендоспори, с постепенно нарастващи размери и специфични морфологични особености.

Уместно е извършването на компютърна томография за установяване на тежестта на инфекциозния процес и степента на пораженията в засегнатите зони.

В диференциално диагностично отношение е необходимо разграничаване на състоянието от идентично протичащи болести.

Лечението при пациенти с риноспоридиоза включва комплексен подход, включващ хирургична и консервативна терапия.

Добри резултати се постигат след електрокоагулация с лазер в съчетание с подходящо антимикотично лечение.

Прогнозата е относително благоприятна, тъй като заболяването има доброкачествен характер и нисък риск от развитие на неблагоприятни последици в дългосрочен план.