Алешериоза МКБ B48.2

При инфекция, предизвикана от Pseudallescheria boydii, се развива алешериоза.

Причинителят се асоциира и с някои форми на еумицетом и мадуромикоза, както и с псевдоалешериоза.

Гъбичките първоначално са описани от американския миколог Cornelius Lott Shear през 1922 година, който ги класифицира във вид Allescheria.

С годините и напредването на данните за патогенните агенти през 1982 година се установява нов род, Pseudallescheria, обединяващ сходни видове.

Етиологичните причинители представляват опортюнистични агенти, причиняващи заболявания при имунокомпрометирани пациенти.

Гъбичките са сапрофити с характерни морфологични особености, които се развиват добре в районите с тропичен или субтропичен климат, висока влажност и висока средна годишна температура.

Откриват се предимно в почвените повърхности, замърсени и застояли водоеми, тор, гниещи растения.

Човек се заразява при наличие на определени благоприятстващи фактори, като например понижен имунитет и изразена неутропения (в резултат от продължителна имуносупресивна терапия, при наличие на подлежащо тежко системно заболяване, след трансплантация на органи), контакт със замърсена вода или почва, наличие на травми и зони с нарушена цялост на кожата или лигавиците, което улеснява проникването на причинителите.

Боледуват в еднаква степен всички раси и етноси, като по-често се засягат представителите на мъжкия пол, особено във възрастта между 20 и 50 години.

Не съществува яснота по отношение на точната продължителност на инкубационния период (времето от заразяването до първите клинични прояви на болестта).

Клиничната картина е нехарактерна, с развитие на полиморфни увреждания:

• засягане на дихателната система: често се наблюдават фиброзни и грануломатозни изменения в белите дробове, бронхопулмонални увреждания, хронична пневмония
• засягане на централната нервна система: протича с главоболие, вратна ригидност, промени в когнитивния и психичния статус, парези или парализи
• увреждане на опорно-двигателния апарат, миокарда, зрителния анализатор

Кожните промени се манифестират с изява на еритематозни нодули, които съдържат гранулационна тъкан, съставена от мононуклеарни и полиморфни клетки.

При част от пациентите са налице повишение на телесната температура, общо неразположение, повишена слабост и уморяемост, засягане на регионалните лимфни възли, под формата на лимфаденомегалия и лимфаденит.

При пациенти със значително намалени нива на белите кръвни клетки и съответно изразена имунна недостатъчност е възможно попадане на причинителите в системната циркулация и развитие на дисеминирана форма на болестта, отличаваща се с неблагоприятна прогноза.

Диагностицирането на инфекцията се базира главно върху клиничните и микробиологичните методи на изследване.

Епидемиологичната анамнеза и находките от проведения физикален преглед обикновено се нехарактерни.

При някои пациенти за установяване на поражения върху вътрешните органи е уместно извършване на образна диагностика, главно компютърна томография.

За изолиране на етиологичните агенти е необходим материал от засегнатите тъкани, който се подлага на цитологично, хистологично, серологично изследване, флуоресцентна микроскопия, специфични оцветявания.

Диференциалната диагноза включва различаване на микозата от идентично, с подобна симптоматика, протичащи заболявания с бактериална, микотична или неинфекциозна етиология.

Лечението при пациенти с алешериоза и инфекция, предизвикана от Pseudallescheria boydii, се състои в приложение на подходящи противогъбични средства.

Добри резултати се постигат с представителите от групата на азолите (флуконазол, итраконазол, вориконазол, кетоконазол), алиламините (тербинафин) и някои антибиотици, като например тетрациклини.

Амфотерицин В е слабо ефективен, тъй като етиологичните агенти са устойчиви спрямо действието му.

При част от пациентите особено добри резултати се постигат след хирургично отстраняване на структурите, засегнати от болестния процес.

Прогнозата се определя въз основа на индивидуалните особености на пациента, тежестта на клиничните прояви и ефективността на приложената терапевтична схема.