Геотрихоза МКБ B48.3

Инфектирането на макроорганизма с гъбичките Geotrichum candidum води до развитие на геотрихоза.

Етиологичните агенти принадлежат към род Geotrichum, обособен през 1809 година от Johann Heinrich Friedrich Link и съдържащ стотици видове.

Представителите на вида Geotrichum могат да бъдат обособени в три отделни подтипа, включващи:

• Geotrichum candidum
• Geotrichum clavatum
• Geotrichum fici

Всеки от отделните подтипове притежава определен патогенен потенциал, като се различават помежду си по някои особености в структурата на РНК.

Етиологичните причинители притежават характерен биологичен цикъл и морфологични особености.

Колониите им имат специфичен външен вид, като се развиват особено добре на жълт агар, агар на Сабуро и някои синтетични агари.

Растежът им е бърз, като в цитрусовите плодове могат да предизвикат процеси на гниене, особено при съхраняване на ниски температури.

Гъбичките могат да се открият също и в почвата, водоснабдителните инсталации, канализацията, растенията, някои хранителни продукти, като например хляб, тесто, мляко и млечни изделия. Откриват се при някои хора в интестиналния тракт, фекалните маси, храчките, по кожата.

Инфекцията показва повсеместен характер на разпространение, като особено висока честота се описва в Канада, САЩ, Индия, Южна Африка, Япония, Перу, Бразилия.

Гъбичките често колонизират реколтата от пъпеши, тиква и краставици и са естествени колонизатори на някои млечни продукти, особено сирена и в някои случаи се използват с търговска цел за по-бързо зреене на сиренето.

При човек заболяване се развива вследствие на ендогенно или екзогенно заразяване.

При ендогенното заразяване причинителите са част от нормалната флора на стомашно-чревния тракт и устната кухина и предизвикват инфекция при значително намаление на имунологичната резистентност.

При екзогенната инфекция заболяването се развива при заразяване с гъбичките, вследствие консумация на контаминирани продукти или проникването им през наранена кожа.

Едни от първите описани случаи на заболяването датират от 1847 година и се отнасят до пулмоналната форма на болестта, както и засягането на устната лигавица и развитието на геотрихозен стоматит.

Това са двете най-често срещани форми на заболяването, като по-рядко се наблюдават вагинална форма, стомашно-чревна и кожна форма.

При белодробна геотрихоза клиничната картина наподобява вторична туберкулоза и включва наличие на тъмни храчки, жилки кръв в храчките, кашлица, повишение на телесната температура, ускорен пулс, отслабване. Възможно е развитие на изразена левкоцитоза и развитие на различни по тежест усложнения.

При бронхиалната форма на инфекцията белите дробове са незасегнати, основните поражения обхващат дихателните пътища. Наблюдават се изразена кашлица с наличие на желеобразни храчки, най-често жълтеникави на цвят, като е характерно, че инфекцията се развива предимно при пациенти с подлежащи хронични белодробни заболявания.

Геотрихозен стоматит, както и вагиналната форма на микозата трудно могат да бъдат различен от кандидоза, като за целта са необходими различни микробиологични изследвания.

Засягането на гастроинтестиналния тракт протича под формата на ентероколит, с характерните за него клинични симптоми.

Кожната форма на инфекцията протича с развитие на нодули, пустули и язви по крайниците, лицето и по-рядко по туловището, като в зависимост от локализацията и дълбочината на проникване на болестния процес се различават повърхностни и дълбоки форми.

По отношение на диференциалната диагноза е необходимо разграничаване на микозата от протичащи подобно заболявания, с бактериален, гъбичен или неопалстичен характер.

Диагностицирането на инфекцията включва приложение на различни методи на изследване, а именно клинични, параклинични, микробиологични, образни.

Данните от физикалния преглед и епидемиологичната анамнеза са твърде общи и неспецифични.

Необходимо е изолиране на причинителите, като за целта е необходим материал от засегнатите зони, гной, слуз, който се подлага на културелни, микроскопски и хистологични изследвания.

При засягане на респираторния тракт е уместно извършване на рентгенография или компютърна томография, които са информативни за степента на засягане на съответните структури, но не и за етиологията на процеса. Находките наподобяват началните етапи при туберкулоза на белите дробове, възможно е наличие на неспецифична дифузна перибронхиална инфилтрация.

Лечението на пациенти с геотрихоза включва прием на противогъбични средства, като с висока активност и ефективност спрямо етиологичните агенти са представителите от фармакологичната група на азолите (итраконазол, вориконазол, кетоконазол), полиеновите антибиотици, каквито са например амфотерицин В и нистатин, някои химиотерапевтици (сулфонамиди), терапия с йод или калиев йодид.

Симптоматично се прилагат локални средства, съдържащи антимикотици, главно под формата на крем или спрей.

При обостряне на подлежащо системно заболяване е необходимо коригиране на състоянието на болния, като за целта се използват съответните медикаментозни средства.

Заболяването има относително благоприятна прогноза, рядко се развиват сериозни усложнения и пациентите обикновено напълно се възстановяват.