Кожна криптококоза МКБ B45.2

При екстрапулмонално разпространение на респираторната криптококоза при много пациенти се наблюдава ангажиране на кожата с характерни лезии.

Първите описания на болестта датират от 1894 година от Busse и Buschke.

Етиологичните причинители на микотичната инфекция са представители на род Cryptococcus, като въпреки големия брой представители на рода, най-често се изолира Cryptococcus neoformans, който е повсеместно разпространен и по-рядко Cryptococcus gattii, който се открива предимно в районите с тропичен и субтропичен климат.

Различават се отделни серотипове, като в кожните лезии често се изолират щамове от серотип D.

Кожна криптококоза се развива при около 10 до 15 процента от инфектираните лица.

В зависимост от индивидуалната имунологична реактивност на отделните пациенти клиничната симптоматика варира от леко проявени симптоми до тежко, системно състояние, с потенциално застрашаващи живота усложнения.

Засегнати са в еднаква степен представителите на различните етнически групи, като обикновено се засяга възрастта между 30 и 60 години, въпреки че са описани случаи на развитие на болестта в детска възраст.

Редица проучвания показват превалиране на мъжкия пол, като според някои източници мъжете боледуват до три пъти по-често в сравнение с жените.

Първоначално микозата се развива в белия дроб, след инхалиране на спорите на етиологичните агенти и попадането им в алвеолите. Изключително рядко се наблюдава заразяване посредством директна кожна инокулация на гъбичките.

В белия дроб причинителите водят до характерни изменения, като след хематогенно разпространение гъбичките достигат до кожата. Дерматологичните прояви могат да са първи признаци на заболяването при подостра пулмонална инфекция.

По-висок риск от развитие на инфекцията и тежко протичане, с разпространение на причинителите извън дихателната система, се наблюдава при следните състояния:

• наличие на имунен дефицит, най-често при пациенти със СПИН, лимфоретикуларни злокачествени заболявания, саркоидоза, системен лупус еритематодес
• имуносупресия в резултат от продължителна химиотерапия или лечение със системни кортикостероиди
• след трансплантация на органи или тъкани
• при наличие на системни подлежащи заболявания, като захарен диабет, нехочкинови лимфоми и други

Клиничната картина включва полиморфни прояви, като при голяма част от пациентите са налице безболезнени или слабо болезнени папули или пустули, които прогресират до нодули и могат да улцерират.

При част от пациентите са налице многобройни лезии, всяка от които в различен етап на развитие, вариращи между пустули, брадавици, вегетации, плаки, язви.

Възможно е наличие на подкожен оток, формиране на абсцеси, тумороподобни маси, грануломи.

По клиничните прояви може да се съди за характера на инфекцията и нейния произход.

Първичните кожни лезии се отличават по следните белези:

• обикновено са единични, разположени по откритите части на тялото
• налице е предшестваща травма на мястото
• могат да се проявят при имунокомпетентни пациенти

Многобройните полиморфни лезии обикновено се срещат при вторична кожна инфекция, като се отличават с по-висок риск от разязвяване и формиране на абсцеси.

Лезиите се откриват най-често по кожата на главата, шията, носа и около устата, като размерите им варират.

Освен характерните промени по кожата при голям процент от пациентите са налице общи прояви, като фебрилитет, неразположение, повишена уморяемост, грипоподобна симптоматика, главоболие, кашлица, задух.

Състоянието е необходимо да се диференцира от идентично протичащи кожни заболявания, туберкулоза, новообразувания на кожата и други.

Поставянето на диагнозата се основава на проведените многобройни изследвания:

• анамнестични данни
• физикални находки
• параклинични показатели
• микробиологични изследвания: серологични, посявка на култури, антигенни тестове
• образна диагностика

С особено висока диагностична стойност и значение са резултатите от микробиологичните изследвания и изолирането на етиологичните агенти. За целта се използват препарати, получени от кръв или биопсия от лезиите, които се подлагат на специална обработка.

Образни методи на изследване се прилагат за установяване на белодробни увреждания или разпространение на процеса в други органи и системи. Най-често се прилагат рентгенография, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

Терапията при кожна криптококоза включва продължителна употреба на противогъбични средства, като с най-висока активност и ефикасност са амфотерицин В, азоли (флуконазол), флуцитозин.

Прогнозата се определя индивидуално, според тежестта на болестта, общото състояние на пациента и терапевтичния отговор към приложеното медикаментозно лечение.