Криптококоза, неуточнена МКБ B45.9

При инфектиране на организма с диморфните гъбички, представители на род Cryptococcus, се развива криптококоза.

Първичната локализация на процеса обикновено е в дихателната система, като при хематогенна дисеминация е възможно и наличие на екстрапулмонални прояви.

Често се засягат централната нервна система и кожата, по-рядко опорно-двигателната система, гастроинтестиналния тракт, миокарда, с развитие на съответните промени.

При невъзможност за установяване на точната форма на инфекцията се касае за криптококоза, неуточнена.

Микозата е повсеместно разпространена, като най-често изолираните етиологични агенти са Cryptococcus neoformans и Cryptococcus gattii.

В еднаква степен се засягат представителите на отделните расови и етнически групи, главно във възрастта между 30 и 60 години.

Многобройни проучвания показват превалиране на мъжкия пол, като съотношението достига до три към едно.

Болестта при пациенти с активна имунна система протича подостро, леко, често грипоподобно, за разлика от пациентите с имунен дефицит.

Различните нарушения в клетъчно медиирания имунитет се асоциират с по-тежко протичане и неблагоприятна прогноза.

Висока е честотата на микозата при пациенти със СПИН, злокачествени новообразувания на лимфопролиферативните органи и тъкани, захарен диабет, след продължително кортикостероидно лечение или предшестваща химиотерапия, както и след тъканна или органна трансплантация.

Етиологичните причинители попадат в организма на човек по въздушно-капков механизъм, след вдишване на спорите на гъбичките. Изключително рядко се наблюдава заразяване посредством директна инокулация на спорите в кожата или лигавиците.

Времето от заразяването до първите клинични признаци, означавано като инкубационен период, е с различна продължителност при отделните болни.

Клиничните прояви при тази форма на микозата се общи и неспецифични:

• общо неразположение
• различно изразено повишение на телесната температура
• главоболие, фотофобия, зрителни нарушения
• редукция на телесното тегло
• кашлица с или без експекторация
• задух и болка в гърдите

За хематогенна дисеминация и генерализиране на процеса говорят бързото влошаване на общото състояние, ексцесивно повишената температура, обострянето на подлежащи заболявания.

Тежестта на заболяването се определя главно от степента на инвазия на организма и от индивидуалната имунологична резистентност.

Диференциалната диагноза при неуточнена криптококоза включва разграничаване на състоянието от заболявания с инфекциозна, автоимунна или неопластична етиология.

Диагностицирането на микозата се осъществява след обстоен анализ на извършените различни видове изследвания.

Анамнестичните данни и информацията, получена от физикалния преглед, при голяма част от пациентите са нехарактерни и слабо информативни.

Възможно е наличие на промяна в нормалните нива на някои ензими, както и на белите кръвни клетки.

Изолирането на гъбичките се осъществява посредством различни техники (серология, антигенни тестове, хранителни култури), като е необходим материал от слюнка, кръв, урина, бронхоалвеоларен лаваж.

Образната диагностика е информативна относно наличието на поражения на висцералните органи. Прилагат се компютърна томография, рентгенография, по-рядко ядрено-магнитен резонанс.

Терапията на пациентите с криптококоза, неуточнена, се състои в системно приложение на противогъбични медикаменти.

С висока ефективност са полиеновите антибиотици (амфотерицин В), азолите (флуконазол) и флуцитозин, като е необходим достатъчно продължителен прием на оптимални дози.

Прилагат се и симптоматични агенти, поливитаминни средства, имуностимулатори.

Прогнозата е в пряка зависимост от тежестта на процеса, наличието на усложнения и общия здравословен статус на пациента.