Други видове криптококоза МКБ B45.8

Инвазията с някои представители на диморфните гъбички от рода Cryptococcus води до развитие на криптококоза.

В масовия случай процесът засяга белите дробове и протича като пулмонална форма. При екстрапулмонално разпространение на етиологичните агенти най-често се засягат кожата и централната нервна система, с характерни клинични промени.

При малък процент от инфектираните пациенти се развиват други видове криптококоза.

Първите описания на микозата са направени през 1894 година, като в миналото заболяването е считано за изключително рядко.

Честотата му варира, като в различните географски райони се срещат различни представители от рода.

Cryptococcus gattii се открива предимно в страните с тропичен или субтропичен климат, докато по-често изолираният Cryptococcus neoformans показва повсеместно разпространение.

Не се описват съществени разлики и големи отклонения в честотата на засягане по отношение на расова и етническа принадлежност, като болестта се среща предимно във възрастта между 30 и 60. Описват се единични случаи на развитие на микозата в детска възраст.

Характерна особеност е, че поради комплексни, но не напълно изяснени причини, мъжкият пол боледува до три пъти по-често в сравнение с женския.

Инфекцията засяга и някои животински видове, главно котки и кучета, а някои видове птици играят роля в разпространението на микозата.

Човек се заразява в масовия случай след инхалиране на спорите на гъбичките, по въздушно-капков механизъм. Те попадат в алвеолите, като тяхната капсула ги предпазва от фагоцитиращото действие на макрофагите.

При определени условия гъбичките се разпространяват извън белия дроб по хематогенен път, като могат да засегнат всеки орган и система.

Заболяването рядко се описва при имунокомпетентни пациенти с активна имунна система.

Много по-често и по-тежко се развива заболяването при лица с имунен дефицит, вследствие на HIV инфекция, левкемия, злокачествени новообразувания, органна или тъканна трансплантация, както и след продължителна химиотерапия или кортикостероидно лечение.

Инкубационният период е силно вариабилен при отделните пациенти, като основен фактор за продължителността му е степента на инвазия на организма и индивидуалната имунологична резистентност на отделните пациенти.

Клиничната картина включва общи, неспецифични, полиморфни прояви, изявени в различна степен при отделните болни.

Често се наблюдават някои от следните симптоми:

• фебрилитет
• главоболие
• общо неразположение и отпадналост
• грипоподобна симптоматика
• кашлица, по-често влажна и задух
• редукция на теглото

Засягането на отделните системи протича под формата на неспецифично възпаление.

При засягане на черния дроб е възможно развитие на хепатит, иктер, чернодробна недостатъчност.

Засягането на отделителната система протича с развитие на простатит, пиелонефрит, нефротичен синдром, като при тежките състояния е възможно развитие на остра бъбречна недостатъчност.

При малък процент от инфектираните лица се развиват процеси в меките тъкани, протичащи обикновено като целулит, възможно е формиране на абсцеси и кисти.

Ангажирането на сърдечния мускул протича под формата на миокардит, а засягането на очите обикновено е под формата на хориоретинит.

Диференциалната диагноза е широка, поради общия характер на симптоматиката, като е необходимо разграничаване на микозата от други заболявания с инфекциозна, неопластична или автоимунна етиологична генеза.

Диагностицирането на болестта се основава и базира на информацията, получена от подробния разпит и физикален преглед на пациентите, параклиничните, микробиологичните и образните методи на изследване.

Данните от анамнеза и клиничните находки обикновено са оскъдни и твърде неспецифични.

Лабораторно често се установява промяна в нормалните стойности главно на белите кръвни клетки и някои ензими.

Изолирането на причинителите се осъществява с помощта на антигенни, културелни и серологични техники, като е необходим материал от урина, кръв, слюнка, бронхоалвеоларен лаваж.

За определяне на локализацията на процеса, степента и тежестта на органните поражение се извършват рентгенография (главно за откриване на белодробните поражение), компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

Лечението при други видове криптококоза включва системно приложение на антимикотични средства, като дозата и продължителността на терапията се определят в зависимост от състоянието на пациента и тежестта на процеса. Обикновено са необходими няколко месеца.

Прилагат се имуностимулатори, общо укрепващи средства, поливитаминни препарати и симптоматични агенти, като например аналгетици и антипиретици.

Прогнозата се определя според конкретния пациент, като основните фактори са наличието на усложнения, общият здравословен статус на болния и ефективността на приложената терапевтична схема.