Костна криптококоза МКБ B45.3

При инвазия на организма с определени представители от род Cryptococcus се развива микотичната инфекция криптококоза.

Процесът обикновено се локализира първоначално в белите дробове, но при хематогенна дисеминация на етиологичните агенти е възможно засягане на други органи и системи.

Засягането на опорно-двигателния апарат се наблюдава относително рядко, при по-малко от 5 % от заразените лица и протича под формата на костна криптококоза.

Най-често изолираните причинители са диморфните гъбички Cryptococcus neoformans, разпространени повсеместно и Cryptococcus gattii, които се срещат предимно в районите със субтропичен или тропичен климат.

Болестта е с висока честота, като не се описват различия между представителите на отделните раси, а по отношение на възрастовото разпределение, в най-висок процент се засягат пациентите между 30 и 60 годишна възраст.

Многобройни проучвания показват доминиране на мъжкия пол, като жените боледуват до три пъти по-рядко.

Заразяването се осъществява в масовия случай по въздушно-капков механизъм.

След инхалиране на етиологичните агенти, последните попадат в бронхиалните алвеоли и при наличие на предразполагащи благоприятни фактори могат да достигнат системната циркулация.

Инфекцията се среща предимно сред пациентите с изразен имунен дефицит, в резултат от СПИН, левкемия, нехочкинови лимфоми и други малигнени новообразувания, продължителна терапия с кортикостероиди и имуносупресори, захарен диабет и други.

Пациентите, претърпели органна или тъканна трансплантация, също спадат към рисковата група за развитие на инфекцията и по-тежко протичане.

Първите клинични симптоми са налице след различно дълъг период от време след заразяването, като основните фактори са индивидуалната имунологична резистентност на пациентите и степента на инвазия.

При отделните пациенти се наблюдават някои от следните прояви:

• общо неразположение и грипоподобна симптоматика
• упорито главоболие
• умерено изразен фебрилитет
• артралгии и миалгии
• патологични фрактури
• кашлица и задух

Тежко протичане и малки терапевтични възможности са налице при пациентите с изразена имуносупресия и налични придружаващи заболявания, ангажиращи бъбреците или черния дроб.

При тях приложението на противогъбични средства, които са основните медикаменти в борбата с инфекцията, може да причини тежка бъбречна или чернодробна недостатъчност.

При изготвянето на диференциалната диагноза е необходимо да се имат предвид заболявания с инфекциозен и неинфекциозен характер, засягащи опорно-двигателния апарат и протичащи идентично.

Диагностицирането на микозата се основава на обстойния анализ на проведените клинични, микробиологични, лабораторни, инструментални и образни изследвания.

При голям процент от пациентите анамнезата и физикалните находки са слабо информативни.

Възможно е отклонение от нормата на стойностите на белите кръвни клетки, в резултат на възпалителния процес, както и промяна в нивата на някои ензими.

Изолирането на етиологичните причинители се осъществява посредством провеждането на серологични, културелни и антигенни изследвания на материал от кръв, урина, слюнка, бронхоалвеоларен лаваж.

Образната диагностика е с висока информативна стойност, като най-често се извършват рентгенография и компютърна томография.

Терапията на пациентите с костна криптококоза се състои в продължителна употреба на системни антимикотични средства в достатъчно високи дози.

Прилагат се и симптоматични средства, имуностимулатори и средства за укрепване на общото състояние на болния.

Главните прогностични фактори за изхода от болестта са имунологичният статус на пациентите, тежестта на болестния процес, наличието на придружаващи заболявания и своевременното започване на терапията.