Кръвоснабдяване на главния мозък

Кръвоснабдяването на главния мозък се осъществява от сложна мрежата от артериални и венозни съдове. Количеството кръв, което преминава през главния мозък при възрастния човек е около 0,75 литра в минута и представлява приблизително 15% от сърдечния дебит. Артериите доставят богата на кислород, глюкоза и други хранителни вещества артериална кръв в мозъка, а вените отвеждат дезоксигенирана кръв и отпадните вещества от обмяната към сърцето.

Кръвоснабдяване на главния мозък - артериална мрежа

Артериалните съдове на главния мозък са клонове на вътрешната каротидна артерия (a. carotis interna), които образуват каротидна система, и вертебралната артерия (a. vertebralis), която в черепната кухина се продължава в базиларна артерия (a. basialris) - респективно те формират вертебробазиларна система. Двете системи са разделени от мислена линия, която свързва мястото на преминаване на sulcus perietooccipitalis през горната граница на полукълбата с мамиларното тяло (corpus mamillare). Областите от мозъка, разположени пред тази линия се кръвоснабдяват от клонове на двете вътрешни каротидни артерии, а зад нея от вертебробазиларната артериална система. Връзката между двете артериални системи се реализира посредством circulus arteriosus cerebri или т.н. Вилизиев кръг.

Каротидна система

Вътрешната каротидна артерия преминава през каротидния канал на слепоочната кост, след което дава клончета за твърдата мозъчна обвивка (dura mater cerebri), n. trigeminus (троичен нерв) и n. trochlearis (макаровиден нерв), както и a. hypophysalis inferior (долна хипофизална артерия), която захранва предимно задната хипофиза. След преминаването си през sinus cavernosus (пещерист синус) артерията образува извивка, наречена коляно, и навлиза в субарахноидното пространство като pars cerebralis (мозъчна част), където се продължава директно в a. cerebralis media (средна мозъчна артерия). От коляното на a. carotis interna се отделя a. ophthalmica, която навлиза в зрителния канал на клиновидната кост и достига до очната ябълка. От това място се отделят още малки клончета за дурата и по-голям клон - a. hypophysialis superior, за срединното възвишение и инфундибулума на хипоталамуса. От ствола на артерията се отделя късо клонче - a. communicans posterior, което се влива в a. cerebri posterior (задна мозъчна артерия). От задната страна на a. carotis interna изхожда a. choroidea anterior, която върви успоредно на tractus opticus (зрителен път) достигайки до предно-долната част на слепоочния дял на крайномозъчната кора, където се разклонява в съдово сплетение на страничното мозъчно стомахче.
Основните артериални клонове на a. carotis interna за мозъка водят началото си от нейния терминален участък (pars cerebralis) по мозъчната основа латерално от chiasma opticum (зрително кръстовище).

A. cerebri anterior (предна мозъчна артерия) след отделянето си от вътрешната каротидна артерия се насочва към надлъжната мозъчна цепка (fissura longitudinalis cerebri), извива около коляното на мазолестото тяло (corpus closum) и се разклонява по медиалната повърхност на крайномозъчната хемисфера, достигайки назад до предната граница на тилния дял. В началния си участък предната мозъчна артерия се свързва с едноименната артерия от срещуположната страна посредством къса анастомоза - a. communicans anterior. Анастомозта разделя артерията на два участъка. От този преди анастомозата изхождат клончета, които навлизат през substantia perforata anterior и кръвоснабдяват предното краче и коляното на вътрешната капсула, главата на опашатото ядро, globus pallidus, таламуса и др. От участъкът на артерията след анастомозата изхождат множество клонове:

• a. frontobasilari - кръвоснабдява очничната повърхност на крайномозъчната хемисфера;
• a. callosomarginalis- захранва медиалната повърхност на челния дял с клончета:
  • rr. paracenrales - за lobulus paracentralis;
  • rr. precuneales - кръвоснабдява едноименното поле и част от gyrus cinguli;
  • rr. parietooccipitales - крайни разклонения.

В кръвоснабдяването на главния мозък a. cerebri media (средна мозъчна артерия) е едни от основните съдове. Тя представлява пряко продължение на вътрешната каротидна артерия и върви в латералната мозъчна бразда като се разклонява по горно-странична повърхност на мозъчната хемисфера. По хода на артерията се различава следните участъци:

• начален участък (pars sphenoidalis) - от него изхождат клончета, преминаващи през substantia perforata anterior, които достигат до базалните крайномозъчни ядра, таламуса и коляното на вътрешната капсула; една от тези артерии е с по-голям калибър, върви по вътрешната страна на putamen и често се уврежда и разкъсва - нарича се a. hemorrhagica.
• инсуларна част (pars insularis) - отделя клонове за инсулата (aa. insulares), gyri orbitales, gyrus frontalis inferior и слепоочните извивки - предна, средна и задна слепоочни артерии (a. temporalis anterior, media et posterior);
• крайна част на a. cerebri media - отделя a. sulci precentralis, a. sulci centralis, a. sulci postcentralis и ramus gyri angularis, които кръвоснабдяват едноименните отдели на мозъчното полукълбо.

Вертебробазиларна система

От вътречерепната част на a. vertebralis се отделя a. inferior posterior cerebelli, която кръвоснабдява долната повърхност на малкия мозък и задно-страничната част на продълговатия мозък и моста. Лявата и дясна интракраниални вертебрални артерии се сливат и образуват a. basilaris (базиларна артерия). От нея изхождат следните артериални клонове:

• a. inferior anterior cerebelli - кръвоснабдява долната повърхност на малкия мозък в предната й част;
• a. superior cerebelli - захранва с артериална кръв горната повърхност на малкия мозък и средния мозък;
• a. cerebri posterior - дава разклонения по долната повърхност на тилния и слепоочния дял, както и за тегментума на средния мозък.

Circulus arteriosus cerebri или Велизиев кръг се образува по базалната повърхност на мозъка в областта около оптичната хиазма чрез свързване на двете предни мозъчни артерии с анастомоза (a. communicans anterior) и съответно на средните със задните мозъчни артерии посредством a. communicans posterior. Посреством този артериален съдов кръг се осигурява прехвърлянето на кръвта от едната в другата артериални системи на кръвоснабдяването на главния мозък и равномерното й разпределение в него.

Посочените по горе мозъчни артериални съдове се разклоняват в меката мозъчна обвивка като формират артериално сплетение, от което към вътрешността на мозъка се отделят по-малки артериални съдове - вътреорганни артерии. Те се разделят на три групи, които анастомозират във вътрешността на мозъка:

• кортикални артерии - малки съдове, които се разклоняват само в кората на крайния мозък;
• медуларни артерии - преминават през кортекса и достигат бялото мозъчно вещество;
• артериални клончета откъм мозъчната основа - образуват групата на централните артерии.

Кръвоснабдяване на главния мозък - венозна мрежа

Венозната кръв на главния мозък се отича по повърхностните и дълбоките вени на крайния мозък, вените на малкия мозък и мозъчния ствол.

1. Vv. superficiales cerebri (повърхностни крайномозъчни вени) - дренират венозната кръв от кората на крайния мозък и периферните участъци на бялото вещество, прилягащи към кората, като се вливат в синусите на твърдата мозъчна обвивка.

2. VV. profundae cerebri (дълбоки крайномозъчни вени) - отвеждат кръвта от подкоровите мозъчни области, междинния мозък и мозъчните стомахчета, като се вливат във v. magna cerebri, която от своя страна се продължава в правия синус (sinus rectus). Повърхностните и дълбоките церебрални вени образуват множество анастомози помежду си, които обезпечават нормалното отичане на кръвта при непроходимост на даден синус или вена. Синусите на твърдата мозъчна обвивка са ригидни и не могат да бъдат притискани, освен това те са снабдени с венозни съдчета - vv. emissariae (емисарни вени) и vv. diploicae, които играят роля на своеобразни вентилни механизми. При затруднено отичане на кръвта по венозните синуси в черепната кухина тя преминава през емисарните вени и тези на диплоето към повърхностните вени на главата.

3. Вените на малкия мозък дренират венозната кръв от горната и долната му повърхност. Част от горните вени се вливат в голямата мозъчна вена, а друга - в sinus petrosus superior и sinus transversus. Долните вени на малкия мозък се дренират в sinus rectus, sinus occipitalis и sinus petrosus inferior.

4. Vv. trunci encephalici (вени на мозъчния ствол) формират повърхностно венозно сплетение. Вените от моста се отварят в горния и долния sinus petrosus и напречния синус, а тези от средния мозък - в голямата мозъчна вена. Венозните съдове на продълговатия мозък се отичат в тилния синус, долния sinus petrosus или направо във вътрешната яремна вена - v. jugularis interna.