Вътрешна сънна артерия (arteria carotis interna)

Вътрешната сънна или каротидна артерия, след отделянето си от общата сънна артерия на нивото на горния ръб на тиреоидния хрущял, се насочва отвесно нагоре и достига черепната основа, където навлиза в canalis caroticus. Началният участък на външната каротидна артерия се разполага латерално от външната сънна артерия, след това в краниална посока се измества и локализира от медиалната й страна. При преминаването си през пирамидата на слепоочната кост - os temporalis, тя следва хода на canalis caroticus. В тази област от артерията се отделят малки клончета за тъпанчевата кухина - aa. caroticotympanicae, както и a. canalis pterygoidei за птеригоидния канал. Артерията навлиза в черепната кухина през отвора на canalis caroticus и заляга във вдлъбнатина на клиновидната кост - sulcus caroticus, като преминава през кавернозния венозен синус. На това място вътрешната каротидна артерия отделя множество малки клончета за мозъчната палатка, твърдата мозъчна обвивка, кавернозния синус, тричния ганглий, стволове на черепномозъчни нерви и долната хипофизна артерия.

След като премине през кавернозния синус, вътрешната сънна артерия се продължава в своята мозъчна част - pars cerebralis, където отделя горната хипофизна артерия и се разделя на главните си крайни клонове:

• a. ophthalmica;
• a. communicans posterior;
• a. choroidea anterior;
• a. cerebri anterior;
• a. cerebri media.

1. A. ophthalmica навлиза в зрителния канал - canalis opticus, като се разполага от латералната страна на зрителния нерв. При преминаването си в очницата артерията прекосява отгоре оптичния нерв и се насочва към медиалната част на очницата, където се разделя на крайните клонове:

• a. supratrochlearis - артерията излиза от очницата и се разклонява в медиалната част на челото;
• a. dorsalis nasi - достига гърба на носа и анастомозира с a. angularis, която е клон на a. facialis.

В участъка на зрителния канал и в очницата от a. ophthalmica се отделят редица разклонения:

• a. lacrimalis - отделя се още в зрителния канал и от нея започват клончета за слъзната жлеза, латералните половини на клепачите, анастомозно клонче за a. meningea media, едно или две клончета - rami zygomatici, едното, от които преминава през ябълчната кост и достига до слепоочната ямка, като анастомозира с дълбоките слепоочни артерии, а другото през ябълчната кост достига до foramen zygomaticofaciale, след което анастомозира с a. transversa facialis;

• a. centralis retinae - прониква в зрителния нерв и заедно с него навлиза в очната ябълка, като се разклонява в ретината;
• aa. ciliares posteriores longae et breves - тези съдове заедно със зрителния нерв пробиват склерата и се продължават в средната обвивка на очната ябълка;
• aa. musculares - кръвоснабдяват мускулите на окото;
• aa. ciliares anteriores - пробиват склерата и проникват в ириса на окото;
• a. supraorbitalis - излиза от очницата и се разклонява в латералните части на челото;
• aa. palpebrales mediales - разклоняват се в медиалните половини на клепачите и анастомозират с едноименните латерални клонове като формират горна долната клепачна дъга;
• a. ethmoidalis posterior - преминава през едноименния отвор на черепа и се разклонява в лигавицата на задните клетки на решетъчния синус;
• a. ethmoidalis anterior - прониква през едноименния отвор в черепната кухина и през lamina cribrosa на решетъчната кост преминава в носната кухина, където кръвоснабдява лигавицата на предните клетки на решетъчната кост, предните части на латералната стена и преградата на носа.

2. A. cerebri anterior - насочва се напред и медиално към надлъжната мозъчна цепка - fissura longitudinalis cerebri.

3. A. cerebri media - представлява пряко продължение на ствола на вътрешна сънна артерия. Веднага след отделянето си тя навлиза в дълбочината на латералната мозъчна бразда и след като премине през нея, се появява по горно-латералната повърхност на мозъчното полукълбо.

4. A. choroidea anterior - започва от задната страна на a. carotis interna и се насочва назад и латерално към слепоочния дял на крайния мозък.