Невроендокринна система

Невроендокринната система включва структури на главния мозък, изградени от нервни клетки, който синтезират и отделят хормонални вещества, повлияващи активността на редица ендокринни жлези и множество вегетативни функции. Към тях се отнасят някои ядра на хипоталамуса, задната част на хипофизата, епифизната жлеза и свързани с нея структури на главния мозък. Част от изграждащите ги неврони използват пептиди като невромедиатори и невромодулатори (бета-ендорфин, холецистокини, субстанция P, енкефалини и др.), а друга част от тях отделят пептидни субстанции в кръвотока и имат ролята на хормони.

Една от основните функции на хипоталамуса е осъществяването на контрол върху дейността на жлезите с вътрешна секреция. Регулацията на тяхната активност се реализира директно или индиректно. Директният начин на регулация се дължи на невросекреторна активност на неврони в две от ядра на хипоталамуса - nucleus supraopticus и nucleus paraventricularis. Тези клетки синтезират в телата си хормоните окситоцин и вазопресин (антидиуретичен хормон), след което ги транспортират по амиелиновите си аксони до неврохипофизата, където се формират аксовазални синапси. От тези синапси невросекрета попада в системното кръвообращение. Телата на тези неврони са сравнително големи, откъдето идва и общото название на супраотичното и паравентрикуларното ядро - магноцелуларни невроендокринни ядра на хипоталамуса.

Индиректният хипоталамичен контрол върху ендокринната система се осъществява от малки невроендокринни клетки, изграждащи вентромедиалнот, дорзомедиалното и инфундибуалрното ядра на подхълмието. Аксоналните израстъци на тези клетки достигат до порталната венозна система на хипофизната жлеза в областта на eminentia mediana, където отделят синтезираните от тях хормонални фактори. Едни от тях оказват стимулиращ, а други потискащ ефект върху отделянето на хормоните на предната хипофиза (аденохипофиза).

Друга важна особеност на невроендокринните клетки на хипоталамуса е и връзката им с други области на централната нервна система, освен тази с предния и заден дял на хипофизата. От неврони в паравентрикуларното ядро (nucleus paraventricularis) изхождат аксонални израстъци, достигащи до locus ceruleus на моста, nuclei tractus solitarii, дорзалното ядро на блуждаещия нерв и определени участъци на сивото вещество в гръбначния мозък. Невроните на nucleus infundibularis изпращат аксони до таламуса, substantia grisea centralis, бадемовидното тяло на лимбичната система, nucleus accumbens. Тези връзки на хипоталамуса спомагат за координиране функциите на ендокринната и вегетативна (автономна) нервна система.

Интерес представлява и механизмът, по който хипоталамуса повлия секрецията на мелатонин от епифизната жлеза. До супраотичното ядро на хипоталамуса достига информация от ретината относно интензивността на светлината през денонощието. От него се изпращат еференции повлияващи предвъзлови симпатикови неврони в сегменти C8 и Th1 на гръбначния мозък. Те от своя страна инервират следвъзлови симпатикови неврони в горния шиен ганглии на симпатиковия ствол, чиито аксони формират nervus conarius, достигащ до епифизата и повлияващ продукцията на мелатонин.