Бяло мозъчно вещество (Substantia alba telencephali)

Полукълбата на крайния мозък са изградени от повърхностно разположена кора от сиво вещество, съдържащо телата на нервни клетки с различна форма и размери, и намиращо се под него бяло мозъчно вещество. То се състои от аксонални израстъци с различен диаметър, глиални клетки и мрежа от кръвоносни съдове. Във вътрешността на базалния част на крайномозъчните хемисфери се разполагат базални ядра от струпвания на неврони и прослойката от влакна бяло вещество, които участват в образуването на т.нар. ивичесто тяло - corpus striatum.

В зависимост от връзките, които осъществяват с различни структури на централната нервна система, влакната на бялото мозъчно вещество в крайния мозък се разделят на три групи:

• асоциативни - fibrae associationes telencephali;
• комисурални - fibrae commisurales telencephali;
• проекционни - fibrae projectione telencephali.

1. Асоциативните влакна осъществяват връзка между отделни части на една и съща крайномозъчна хемисфера. Съществуват къси асоциативни влакна, които свързват съседни гънки на кората, преминавайки под дъното на отделящите ги бразди. Към тях се отнасят и интракортикалните тангенциални влакна. Дългите асоциативни влакна се обединяват в снопчета, които свързват отделните дялове на съответното полукълбо. Те се разделят на:

• горно надлъжно снопче - fasciculus longitudinalis superior, реализира връзката между челния и тилния дял, а неговата долна част се продължава в дъговидно снопче (fasciculus arcuatus), съставено от влакна, достигащи до кората на слепоочния дял.
• долно надлъжно снопче - fasciculus longitudinalis inferior, осъществява връзка между слепоочния и тилния дял на кората на крайния мозък;
• поясче - cingulum, е сноп от влакна, които вървят във вътрешността на поясчевата гънка (gyrus cinguli) и парахипокампалната гънка, свързващ челния със слепоочния дял;
• куковидно снопче - fasciculus uncinatus, свързва челния дял с uncus на gyrus parahippocampalis e слепоочния дял;
• челно-тилен сноп - fasciculus frontooccipitalis, осъществява връзка на челния полюс с тилния и слепоочния дял;
• вертикален тилен сноп - fasciculus occipitalis verticalis, свързва тилния с теменния дял.

2. Комисуралните влакна на бялото мозъчно вещество реализират връзката между симетрични участъци на двете крайномозъчно полукълба. Тези влакна се обединяват в три основни структури:

• предна комисура - commissura anterior;
• комисура на свода - commissura fornicis;
• мазолесто тяло - corpus callosum.

Предната или рострална комисура представлява обло снопче от влакна с дъговидна форма, отворена напред и надолу, което преминава пред колонките на свода (fornix) и странично се насочва към хемисферите. Предната му част е по-малка и свързва двете обонятелни луковици, а задната му част е по масивна и осъществява връзка между симетрични отдел на левия и десен слепоочен дял. Форниксовата комисура се намира под задната част на мазолестото тяло и свързва началните участъци на свода.

Мазолестото тяло е най-масивното струпване на комисурални влакна с предно-заден размер от порядъка на 10 см. В състава му са включени около 200 милиона напречни нервни влакна, които осъществява свързването на симетрични отдели на двете хемисфери. При надлъжен срез се установява, че corpus callosum има дъгообразна форма, изпъкнала краниално. В предния му край се наблюдава по-рязко огъване, което се обозначава като коляно на мазолестото тяло - genu corporis callosi. Под него плочката на тялото изтънява и формира човката му - rostrum corporis callosi, която се продължава в пластинка - lamina rostralis. Централният му участък се определя като ствол - truncus corporis callosi, чийто заден край е удебелен и се обозначава като splenium corporis callosi. Последният се намира над средния мозък и епифизната жлеза.

Хода на формиращите мазолестото тяло нервни влакна се визуализира като напречни стриации - radiatio corporis callosi. Влакната, които преминават през коляното му свързват симетрични области на двата челни дяла, като формират отворена напред дъга - forceps frontalis. Влакната на най-задно разположената част на мазолестото тяло свързва тилните и слепоочните дялове, като образуват отворена назад дъга - forceps occipiralis. То изгражда горната стена на латералното мозъчно стомахче, която в областта на тилния и слепоочния дял се нарича tapetum. Горната повърхност на мазолестото тяло в областта между хемисферите е покрита с тънка пластинка от сиво мозъчно вещество - indusium griseum. Странични тя преминава в съседно разположени гънки на полукълбата. Във функционално отношение inducium griseum се отнася към лимбичната система.

3. Проекционните влакна на бялото мозъчно вещество осъществяват връзката на крайномозъчната кора с другите отдели на централната нервна система и се разделят на низходящи (еферентни) и възходящи (аферентни). Низходящите влакна са представени от аксоналните израстъци на пирамидни неврони в кората на крайния мозък, които достигат до редица отдели на главния и гръбначния мозък. Възходящите влакна са аксони на последните неврони от сетивните пътища, които идват от таламуса, метаталамуса и както и по-малко на брой екстраталамусни аференции. Във вътрешността на хемисферите проекционните влакна се кръстосват с комисуралните и асоциативните като формират плътно струпване на бяло мозъчно вещество. Проекционните влакна се събират по посока на ивичестото тяло като образуват лъчист венец - corona radiata, и се концентрират във вътрешната капсула - capsula interna.

Вътрешната капсула представлява огъната под формата на буквата "V" плочка от бяло мозъчно вещество, която се разполага между опашатото ядро (nucleus caudatus) и таламуса медиално и лещовидното ядро (nucleus lentiformis) латерално. Издадената медиално част на вътрешната капсула се обозначава като коляно - genu capsulae internae, а участъците пред и зад него - като предно (crus anterius) и задно краче (crus posterius).

Предното краче има дължина около 1,5 см и е разположени между опашатото и лещовидното ядро. През него преминават прослойки от сиво вещество, свързващи двете посочени ядра, а така също и аферентни и еферентни влакна, осъществяващи двупосочна връзка на челния дял с таламуса. Между тях вървят влакна от кората на челния дял към ядрата на моста (tractus frontopontinus) и към striatum (fibrae corticostriatae).

През коляното на capsula interna преминават влакна, свързващи соматомоторната зона на кората с моторните ядра на краниалните нерви - fibrae corticonucleares, както и таламокортикални влакна.

Задното краче е разположено между таламуса на междинния мозък и лещовидното ядро. Състои се от три части:

1. Pars thalamolentiformis - намира се между таламуса и nucleus lentiformis. През нея преминава пирамидния път представен от fibrae corticospinales, които са организирани соматотопично - в предната му половина се намират влакна за горния крайник и туловището, а в задната му половина - влакна за долния крайник. През този част на задното краче преминават още fibrae corticorubrales, fibrae corticoreticulares, fibrae corticothalamicae, fibrae thalamocorticales, radiatio thalami centralis.

2. Pars retrolentiformis - разположена е зад nucleus lentiformis и съдържа възходящи влакна, изхождащи от вентралните таламусни ядра - radiatio thalami posterior и tractus parietooccipitalis.

3. Pars sublentiformis включва следните важни пътя:

• radiatio optica (зрително снопче) - води началото си от латералното коленчато тяло (corpus geniculatum laterale) и достига до зрителната кора;
• radiatio acustica (слухов снопче) - изхожда от медиалното коленчато тяло (orpus geniculatum mediale) и завършват в слуховата кора;
• fibrae corticotecales - започват от тилната кора и окончава в тектума на междинния мозък;
• fibrae temporopontinae - идват от слепоочната кора и достигат до ядрата на моста.

Различни болестни процеси като туморни образувания или съдови инциденти в областта вътрешната капсула увреждат сериозно описаните пътища. При ангажиране на кортикоспиналния или кортиконуклерания път от патологичен процес се развива парализа на срещуположната половина на тялото.