Причинител на паракоклюша (Bordetella parapertussis)

Обща характеристика

Bordetella parapertussis е малка Грам-отрицателна бактерия от рода Bordetella, която е адаптирана да колонизира дихателните пътища на бозайниците.

Bordetella pertussis и Bordetella parapertussis са тясно свързани видове. И двата вида произвеждат подобни вирулентни фактори, с изключение на пертусис токсина, специфичен за B. pertussis.

Бактерия на параклюша е открит от П.Кендрик и Г.Елдеринг през 1937 г.

Морфологични особености

Паракоклюшният бактерий притежава сходни морфологични характеристики с тези на коклюшният — Грам-отрицателна къса пръчица с размери от 0,2 до 0.5 микрометра. Не образува ресни, спори и капсули, което го отграничава от B. pertussis, чиито млади колонии притежават капсули.

Културелни особености

Паракоклюшният бактерий е по-слабо взискателен спрямо хранителните среди от коклюшният и дава по-бързи темпове на растеж.

Върху агара на Борде и Жангу, съдържащ активен въглен и казеин, образуват едри, сивобелезникави колонии с тъмно оцветяване около тях.

Bordetella parapertussis притежава изразена биохимична производителност — използва цитрат и образува уреаза, което го различава от коклюшния бактерий.

Епидемиология

Преди изолирането на B. parapertussis от здрави и инфектирани дихателни пътища на овце през 1987 г. тази бактерия се е считала за задължителен човешки патоген. По-късни проучвания показват, че щамовете Б. parapertussis, изолирани от хора и овце, са генетично различни и не се наблюдава предаване на бактерии между хора и овце.

Епидемиологично паракоклюшът е сходен с коклюша, но протича по-леко.

Патогенеза и клинична картина

Описани са две линии от B. parapertussis. Първият инфектира хората и е отговорен за част от случаите на паракоклюш. Втората линия причинява хронична непрогресивна пневмония при овцете.

Заболяването започва с ринорея (освобождаване на воднист сектер от носа), треска и кашлица. Кашлицата може да продължи до 3 месеца и да бъде последвана от респираторни инфекции.

Паракоклюшната инфекция протича в три стадия, също като коклюшната:

1. Катарален стадий;
2. Стадий на конвулсивна кашлица;
3. Стадий на оздравяване.

Имунитет

Имунитетът, получен от B. pertussis, не предпазва от инфекция с B. parapertussis, тъй като О-антигенът се открива само върху B. parapertussis. Това доказва, че паракоклюш може да се развие в популация от гостоприемници, които вече са развили имунитет срещу коклюшна инфекция.

След преболедуване се развива траен имунитет.

Микробиологична диагностика

Изследват се:

• секрет от назофаринкса;
• храчки.

Посявката на материалите и последващото им микроскопско изследване е единственият начин да бъдат различени Bordetella pertussis и Bordetella parapertussis.

Лабораторните тестови методи включват амплификация на нуклеинови киселини (PCR), серология и директно флуоресцентно изследване на антитела.

Лечение

Висока ефективност притежава еритромицинът.

При тежко протичане на конвулсивната кашлица се прилагат седативни средства и излагане на чист въздух.