Синдром на Такоцубо (Синдром на разбитото сърце)

› Въведение

› Какво представлява синдром на Такоцубо (синдром на разбитото сърце)

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Синдромът на Такоцубо (синдром на разбитото сърце, стресова кардиомиопатия) представлява относително рядко, но клинично значимо състояние, тъй като клиничното протичане имитира остър инфаркт на миокарда. Характеризира се с внезапна, обратима дисфункция на лявата камера, най-често настъпваща в резултат от силен емоционален или физически стрес. Най-често се засягат жени след менопауза, във възрастта между 45 и 75 години. Обикновено състоянието показва доброкачествен характер, но в острата фаза са възможни различни по вид и тежест тежки усложнения. Правилният диагностичен и терапевтичен подход са ключови за превенция на усложненията и подобряване на прогнозата.

Какво представлява синдром на Такоцубо (синдром на разбитото сърце)

Синдромът на Такоцубо, известен още и като синдром на разбитото сърце или стресова кардиомиопатия, представлява по същество остро настъпващо нарушение на сърдечно-съдовата функция, което клинично много наподобява инфаркт на миокарда. Характеризира се с внезапна, тежка левокамерна дисфункция при липса на значима подлежаща коронарна атеросклероза или тромбоза.

Наименованието на болестта произхожда от японската дума "Такоцубо", която се използва за специален съд с форма на амфора, използван за лов на октоподи, тъй като камерата на сърцето при засегнатите пациенти изключително много наподобява тази форма при образни изследвания.

Синдромът на разбитото сърце е описан за първи път през 1990 година в Япония, като първоначално е смятан за рядък феномен, характерен само за японската популация, но с годините е разпознат като проблем с глобално разпространение.

Честотата му се изчислява на около един до три процента от всички пациенти, приети в кардиологични или интензивни отделения с подозрения за остър коронарен синдром. Проучвания показват по-висока честота сред жени след менопауза.

Социалната значимост на болестта се свежда до внезапната поява след тежък емоционален или физически стрес (развод, смърт на близък, тежка злополука), като може да причини много тежки усложнения дори при липса на други типични рискови фактори.

Острата фаза може да е животозастрашаваща, но при адекватна медицинска намеса обикновено пациентите се възстановяват напълно за няколко седмици.

Причини и рискови фактори

Синдромът на Такоцубо се смята за резултат от остър дисбаланс в нервно-хуморалната регулация на сърдечно-съдовата система, като най-важна роля за възникването му играе свръхактивирането на симпатикусовата нервна система и рязкото повишение нивата на катехоламините (адреналин, норадреналин). В резултат от тези процеси се развива преходна токсичност върху сърдечния мускул, нарушение на микроциркулацията и типичната временна дисфункция на лявата сърдечна камера.

Характерни фактори, играещи роля в етиологията на синдрома на разбитото сърце, включват:

• провокиращи фактори: основен провокиращ момент е тежък емоционален стрес (драматично събитие като загуба на близък човек, тежък развод, сериозни финансови проблеми и конфликти). Възможно е развитие и след остри състояния, като инфекции, хирургични интервенции, тежка болка, инсулт и други
• рискови фактори: над 90 процента от всички случаи са жени на възраст между 45 и 75 години, с подлежаща тревожност, депресия, хроничен стрес и някои съпътстващи заболявания, включително неврологични, респираторни, ендокринни. Лечението с някои лекарства, като високи дози катехоламини, бета-агонисти при астма, като салбутамол, формотерол и други, както и някои наркотични вещества също може да отключи състоянието

Етиопатогенезата на болестта не е напълно изяснена, като се предполагат сложни и комплексни механизми, в основата на които стои хормонален дисбаланс, съпътстващ менопаузата в комбинация на силен физически и психически стрес, който допълнително променя цялостния хормонален фон.

Симптоми и усложнения

Синдромът на разбитото сърце обикновено протича с остро проявяваща се и бързо разгръщаща се клинична картина, в която водещи са сърдечните оплаквания. В първите часове състоянието лесно може да се диагностицира погрешно като инфаркт на миокарда във връзка с припокриващите се оплаквания:

• сърдечна болка: внезапна, силна, пробождаща или притискаща болка в гърдите, често след емоционално или физическо натоварване
• задух: диспнеята е характерна проява и включва усещане за недостиг на въздух, затруднено вдишване
• системни оплаквания: възможни са сърцебиене, аритмия, усещане за прескачане на сърцето, замайване, слабост, колапс и други
• усложнения: острата фаза крие риск от сериозни усложнения, включително остра сърдечна недостатъчност, кардиогенен шок, тромбоемболични усложнения, предсърдно мъждене и други

Състоянието обикновено показва обратим характер, пълно възстановяване на засегнатите и липса на тежки промени в лабораторните и образните изследвания (което е основен метод за диференциране от инфаркт на миокарда), но не бива да се подценява и изисква своевременна консултация със специалист.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при синдром на разбитото сърце често е предизвикателство, тъй като клиничните оплаквания са много наподобяващи инфаркт на миокарда. Много важно е бързото назначаване на необходимите изследвания за различаване от коронарна артериална болест и свързаните с нея усложнения, като най-често диагнозата се основава на информацията, получена от разпита, прегледа, лабораторните изследвания и образните методи на изследване:

• разпит и физикални находки: голямо значение има обстойната, но събрана в кратки, оптимални срокове анамнеза с фокус върху установяване на провокиращ фактор, драматично събитие, тежка физическа или психическа травма, непосредствено преди появата на оплакванията. Важно значение имат данните за други подлежащи заболявания, особености в храненето, прием на лекарства, вредни навици и други. При прегледа е важно измерване на кръвното налягане и пулс, обща бърза оценка на статуса и назначаване на електрокардиограма. Обикновено резултатите от ЕКГ са сходни с тези при инфаркт и не подпомагат разграничаването на двете състояния
• лабораторни изследвания: много от индикаторите за инфаркт на миокарда не са повишени или не са така драстично повишени, както би се очаквало при инфаркт на миокарда, което може да подпомогне диференциалната диагноза. Липсва специфична лабораторна находка, която да потвърди диагнозата, поради което всички резултати от назначените клинични, лабораторни и образни изследвания следва да се тълкуват комплексно
• образни изследвания: с най-високо информативно значение, както за потвърждаване на диагнозата, така и за диференциране от инфаркт на миокарда, са коронарна ангиография (липсват значими стеснения или тромбози в коронарните артерии), ехокардиография (визуализират се типичните за състоянието промени в лявата камера) и ядрено-магнитен резонанс (визуализират се характерните миокардни увреди и липса на белези за инфаркт, миокардит и други сърдечни патологии)

Важно при диференциалната диагноза е различаването на синдрома на Такоцубо от инфаркт на миокарда, миокардит, значима обструкция в коронарните съдове, феохромоцитом и други тежки състояния, които могат да покажат идентично протичане.

Лечение

Липсва разработено специфично етиологично лечение на синдром на Такоцубо, прилагат се предимно поддържащи, симптоматични средства с цел стабилизиране състоянието на засегнатите и превенция на асоциираните с болестта усложнения.

Всички пациенти следва да се хоспитализират и подлежат на строг мониторинг и наблюдение с цел ранна детекция на усложнения и предприемане на необходимите мерки за тяхното овладяване.

Лечението е предимно консервативно, като се използват най-често лекарства от групата на бета-блокерите (намаляват симатикусовата активация), АЦЕ-инхибитори и сартани (подобряват функцията на лявата камера), диуретици при данни за белодробен застой и признаци на сърдечна недостатъчност, при нужда може да се включат и антикоагуланти за превенция на тромби.

Приложението на катехоламини (допамин, добутамин, адреналин) не е препоръчително, тъй като може да влоши състоянието.

Успоредно на медикаментозното лечение се препоръчва покой, почивка на легло, ограничаване на физическото и психическото натоварване до отминаване на острата фаза, консултация с психолог или психиатър за овладяване на емоционалния стрес.

Лечението може да продължи от няколко седмици до няколко месеца в зависимост от състоянието на засегнатите, като обикновено сърдечната функция се възстановява напълно в рамките на около един до два месеца.

Прогноза

Синдромът на разбитото като цяло има благоприятна прогноза, тъй като в масовия случай сърдечната функция се възстановява напълно в рамките на няколко седмици. Леталитетът е нисък и се изчислява на около един до два процента, в острата фаза при липса на медицинска намеса.

Възстановяването обикновено отнема около един до два месеца, но при пет до десет процента от засегнатите има риск от рецидиви.

Въпри пълното възстановяване на миокардната функция, счита се, че синдромът на Такоцубо предразполага пациентите към повишен риск от сърдечно-съдови инциденти, асоциира се с повишена тревожност и страх от рецидив.

Изображения: freepik.com