Синдром на аортната дъга [Takayasu] МКБ M31.4

Синдромът на аортната дъга представлява комбинация от стенотични и облитериращи изменения на проксималните сегменти на магистралните клонове на аортната дъга.

Основни причини за развитие на синдрома на аортната дъга са аортоартериити (най-често тип Такайашу, и по-рядко тип Хортън) или атеросклероза и много рядко аортна дисекация, аномалии на аортната дъга и други.

Заболяването се характеризира с няколко клинични синдрома:

- Синдром на каротидна недостатъчност - този синдром се характеризира с общомозъчна симптоматика (главоболие, невъзможност за концентрация, амнезия, синкопи), очни симптоми (стесняване на очните параметри, двойно виждане и временна амавроза) и неврологична симптоматика.

- Синдром на вертебро-базиларна инсуфициенция - той се изявява с т.нар Мениер-синдром: световъртеж, гадене и повръщане, загуба на равновесието.

- Синдром на подключичния крадец - клиничната изява на синдрома се изявява след физическо натоварване на ръката като се предизвиква „открадване" на кръвта от малкомозъчното кръвообращение.

- Симптоматика от горните крайници - тя се установява от страна на съдовата обтурация с лесна умора в ръката и Рейно синдром.

Независимо от значителното разнообразие на патологията и клиничните изяви обективната находка е израз на локалните артериални увреждания и се изразява в отслабване или изчезване на пулса на засегнатите артерии, със или без систолен шум.

Сложната комбинирана симптоматика при тези пациенти винаги налага консултация с невролог, офталмолог и оториноларинголог. В началото на заболяването клиничната картина се владее от астено-адинамичния синдром. Болните са отпаднали, оплакват се от лесна уморяемост, безапетитите и загуба на тегло.

Постепенно започват да се появяват болки над засегнатите артерии. С развитие на артериитът започват исхемичните прояви. Засяга се кръвоснабдяването на сърцето, което клинично се изявява с пристъпи наподобяващи стенокардните. Разстройството на мозъчното кръвообръщение води до появата на световъртеж, ортостатична хипотония, непрекъснато главоболие и промени в настроението с емоционална нестабилност.

При физикалното изследване на пациента се установяват липсващ или силно отслабен пулс на горните крайници и по рядко на долните; артериални шумове, които се долавят най-добре над каротидната и подключичната артерия; разлика в стойностите на артериалното налягане в отделните крайници. При част от болните може да се установи артериална хипертония, поради обхващане на бъбречната артерия от възпалителния процес.

Доказването на синдрома на аортната дъга се доказва най-добре със съвремените ултразвукови Дуплекс- или Триплекс-системи, които могат да демонстрират локализацията и степентта на стенозиращите и облитериращите процеси. Използва се и компютърната томография, ядрено-магнитният резонанс и ангиография на аортната дъга.

Лечението на синдрома на аортната дъга бива неоперативно и оперативно.

- Неоперативно лечение се провежда с вазоактивни и антилипемични медикаменти.

- Оперативното лечение се извършава посредством екстраторакални и интраторакални техники.