Аногенитална херпес-вирусна [herpes simplex] инфекция МКБ A60
Херпес-вирусната инфекция е дерматовироза, която може да бъде първична, с характерни локализации и клинична изява или вторична, рецидивираща.
Херпесните инфекции, включително и латентните, са разпространени в цял свят. Предават се от човек на човек чрез ексудата на мехурчетата, слюнката и сълзите, изпражненията на болни и преносители. Заразата може да настъпи още при раждането от гениталните пътища на майки, носители на вируса. Инфекцията се предава директно (напр. целувка), чрез полов контакт или индиректно чрез замърсени предмети. Среща се фамилно и във вид на малки епидемии. Тенденцията е към по-висока честота на инфекция с херпес вирус тип II и особено при имуносупресирани лица. Херпесният вирус е с канцерогенен ефект, доказан експериментално.
Причинител на аногениталната херпес-вирусна (herpes simplex) инфекция е Herpes simplex virus тип 2, от семейство Herpesviridae.
Първичната инфекция с вируса на херпес симплекс в 99% не се долавя клинично и се открива по наличието на антитела в серума. Приема се, че разпространението на инфекцията от първичното огнище може да се осъществи чрез преминаване на вирусните частички от клетка в клетка по кръвен път или чрез нервните клетки. При клинично оздравяване вирусите остават в клетките в латентно състояние, потискани от хуморалния имунитет. При спадане на имунитета, под влияние на бактериални или други вирусни инфекции, интоксикации, външни фактори, физични и биологични дразните, онкологични заболявания, вирусите могат да се активират и да причинят рецидиви.
Противохерпесният имунитет бива хуморален и клетъчен.
Антитела се установяват от 1 до 3 седмици след инфектиране. Някои от тях преминават плацентата и могат да се доловят в първите месеци след раждането. Най-голямо значение имат вирусонеутрализиращите антитела. Цитотоксичните и цитолитичните антитела увреждат и лизират заразените клетки. Така се улеснява достъпът на неутрализиращите антитела до вирусните частици, разположени интрацелуларно, при което преминаването им от клетка в клетка се ограничава.
Клетъчният имунитет се осъществява чрез Т-лимфоцити, полиморфонуклеари и макрофаги. При контакт на Т-лимфоцитите със специфични вирусни антигени се отделят фактори на клетъчния имунитет - лимфокини, интерферон втори тип, който потиска репликацията на вирусите. Т-килърните клетки, привлечени от вирусните антигени, предизвикват цитолиза на клетките и освободените вътреклетъчни вируси стават достъпни до неутрализиращите антитела. Макрофагите и неутрализиращите гранулоцити мигрират към възпалителните огнища под влияние на хемотаксисния фактор, който се освобождава при взаимодействие на антителата и комплемента с инфектираните клетки.
При клинично проявените случи след оздравяване вирусите остават в клетките, но в латентно състояние, потискани от хуморалния имунитет. При спад на имунитета, вирусите се активират и причиняват рецидиви.
Аноректалната херпес-вирусна инфекция е по-честа в зряла възраст и се пренася от полов партньор с рецидивиращ генитален херпес. Лигавиците на гениталиите са зачервени, едемни, осеяни с пръснати и групирани ерозии, които от вторичната инфекция, триенето и мацерацията често се превръщат в язвички. Регионалният лимфаденит и общите явления са по-чести у децата.
В рубриката аногениталната херпес-вирусна (herpes simplex) инфекция са разгледани:
ХЕРПЕС-ВИРУСНИ ИНФЕКЦИИ НА ПОЛОВИТЕ ОРГАНИ И ПИКОЧО-ПОЛОВИЯ ТРАКТ
ХЕРПЕС-ВИРУСНИ ИНФЕКЦИИ НА ПЕРИАНАЛНАТА КОЖА И РЕКТУМА
АНОГЕНИТАЛНА ХЕРПЕС-ВИРУСНА ИНФЕКЦИЯ, НЕУТОЧНЕНА
Видове Аногенитална херпес-вирусна [herpes simplex] инфекция МКБ A60
Симптоми и признаци при Аногенитална херпес-вирусна [herpes simplex] инфекция МКБ A60
- Главоболие
- Повишена телесна температура
- Кожни мехурчета
- Ранички в устата
- Подути лимфни възли
- Болка при уриниране
Коментари към Аногенитална херпес-вирусна [herpes simplex] инфекция МКБ A60