Разстройство на ендокринната секреция на панкреаса, неуточнено МКБ E16.9

Панкреасът или задстомашната жлеза е ретроперитонеален орган, който се състои от глава, тяло и опашка. Има ендокринна и екзокринна функция.
Екзокринната функция се извършва от жлезистия апарат на панкреаса. По този начин заема важно място в храносмилането.
Ендокринната функция се осъщестява от няколко вида ендокринни клетки.
Наричат се клетки на Лангерханс. Биват 4 вида:

1. А-клетки (α-клетки) - секретират хормона глюкагон
2. B-клетки (β-клетки) - секретират хормона инсулин
3. D-клетки (δ-клетки) - секретират хормона соматостатин
4. F (PP)-клетки - секретират панкреатичен полипептид

Разстройство на ендокринната секреция на панкреаса, неуточнено се състои от група заболявания, които се срещат сравнително рядко и включват:

• Хиперплазия на островните клетки БДУ
• Хиперплазия на ендокринните клетки на панкреаса БДУ
  

Хиперплазия означава повишен брой на определен брой клетки в дадена тъкан или орган. Това може да доведе до увеличаване на размерите на органа и да се сбърка с доброкачествен тумор.
Микроскопски клетките са нормални, но е увеличен техният брой. Понякога клетките увеличават и размера си. Процесът се нарича хипертрофия.
Хиперплазията се счита за физиологичен (нормален) отговор на специфичен стимул. Освен това, хиперплазията може да се появи и като патологичен отговор при излишък на хормон или растежен фактор в организма.
Патологичната хиперплазия се контролира от хормони и растежни фактори и при отстраняването им, клетките престават да се размножават.
Механизмите, регулиращи броя на панкреатичните ендокринни клетки включват процесите:

• пролиферация
• апоптоза
• диференциация

Нарушения, в която и да е от тези функции, могат да доведат до хиперплазия.
Разстройство на ендокринната секреция на панкреаса, неуточнено може да бъде:

• неспецифичнo - включва хиперплазия на повечето островни клетки
• специфичнo - включва предимно един клетъчен тип.

β-клетъчна хиперплазия

Панкреатичните β-клетки са единственият източник на хормонът инсулин. Той понижава нивата на кръвната захар. β-клетъчната хиперплазия води до свръхпродукция на инсулин.
Физиологична хиперплазия се наблюдава при наличие на инсулинова резистентност и ранен стадий на неинсулинозависим захарен диабет.
Физиологичната β-клетъчна хиперплазия води до постпрандиална хипогликемия.
Патологичната хиперплазия на β-клетките се среща във всички възрасти.
Клинично се характеризира с хиперинсулинемична хипогликемия.
Повече информация може да получите на:

• Други хипогликемии

α-клетъчна хиперплазия

Представлява специфично увеличаване на броя на α-клетките. При α-клетъчна хиперплазия се получава свръхпродукция на глюкагон. Тя може да доведе до развитието на невроендокринен тумор, наречен глюкагоном. Клинично заболяването се изявява с т.нар. синдром на глюкагонома. Характеризира се със загуба на тегло, характерен кожен обрив, неинсулинозависим захарен диабет, развитие на дълбока венозна тромбоза и нервно-психични прояви - депресия. Допълнителна информация може да получите на:

• Повишена секреция на глюкагон

PP-клетъчна хиперплазия - описана е за първи път през 1980 г. Състоянието, описано като хиперплазия на PP клетките се свързва с повишени нива на панкреатичния полипептид.
Клиничната изява на състоянието обикновено и нехарактерна, тиха.
При някои пациенти се развива синдром на Verner Morrison (диария, дехидратация, хипокалиемия). Възможно е и да са увеличени нивата на панкреатичния полипептид, без да се изявават симптоми.

Хиперплазия на други ендокринни клетки:
хиперплазията на δ-клетките на панкреаса е изключително рядка и се свързва преди всичко с наличието на панкреасен невроендокринен тумор. Състоянието води до хиперсекреция на соматостатин.

Хиперплазията на PP и δ-клетките спадат към други уточнени разстройства на ендокринната секреция на панкреаса.

Подробна информация за тези нарушения може да потърсите на:

• Ендокринна част на панкреаса

Диагнозата разстройство на ендокринната секреция на панкреаса, неуточнено се поставя на базата на:

1. клинична картина - физиологичните ефекти на хормоните с повишена секреция дават насока за поставяне на диагнозата.
2. лабораторни изследвания - повишени нива на хормона
3. образни изследвания
4. хистологично изследване

Лечението на заболяването е индивидуално.

Хиперсекрецията на панкреатичните клетки изисква симптоматично лечение, зависещо от вида на хормона, който е с повишено отделяне.
При развитие на тумор, в зависимост от вида му се провеждат химиотерапия, лъчетерапия, провежда се оперативно лечение.