Захарен диабет, свързан с недоимъчно хранене МКБ E12

Диабетът е хронично заболяване, което се появява, когато панкреасът не е в състояние да произвежда инсулин или когато тялото не може да усвои добре произведения инсулин.

Инсулинът е хормон, произвеждан от β-клетките на панкреаса, който действа като ключ, позволяващ глюкозата от поетата храна да премине в кръвотока и да достигне до клетките, за да произведе енергия. Инсулинът помага на глюкозата да навлезе в клетките.

Невъзможността да се произвежда инсулин или да се използва ефективно води до повишени нива на глюкоза в кръвта (хипергликемия). В дългосрочен план високите нива на глюкозата са свързани с увреждане на различни тъкани и органи в организма.

Има няколко основни вида диабет:

Първичен захарен диабет:

• Тип 1 Инсулинозависим захарен диабет
• Тип 2 Неинсулинозависим захарен диабет
• MODY - maturity-onset-diabetes of the young (възрастов тип диабет у млади хора)
• Гестационен диабет - захарен диабет при бременност

Вторичен захарен диабет:

• Захарен диабет, свързан с недоимъчно хранене (MRDM)

1. Фиброкалкулозен панкреасен захарен диабет (FCPD)
2. Захарен диабет при белтъчен недоимък (PDDM)

• Заболявания на панкреаса (хроничен панкреатит)
• Медикаментозно индуцирана хипергликемия - при прием на някои медикаменти като глюкокортикостероиди, бензодиазепини, диазоксид и др.
• Генетични синдроми и др.

Инсулинозависимият захарен диабет може да се развие във всяка възраст, но най-често се среща при деца и юноши. При диабет тип 1 панкреасът или не произвежда инсулин, или произведеният инсулин е крайно недостатъчен, поради което пациентите са на ежедневно инсулиново лечение.

Около 10% от диабетиците са с диабет тип 1. Заболяването се причинява от автоимунна реакция, при която автоантитела атакуват клетките, които произвеждат инсулин. В резултат на това организмът произвежда много малко или никакъв инсулин. В наше време възникването на диабет тип 1 не може да бъде предотвратено.

Най-честите симптоми на диабет тип 1 включват:

• постоянна жажда и сухота в устата
• внезапна загуба на тегло
• често уриниране
• липса на енергия, умора
• глад
• замъглено зрение
• потене

Подробна информация за състоянието може да прочетете:

» Инсулинозависим захарен диабет

Неинсулинозависим захарен диабет е по-чест при възрастни и представлява около 90% от всички случаи на диабет. При този тип диабет тялото не може да използва адекватно произведения инсулин. Състоянието се нарича инсулинова резистентност. Тъй като инсулинът не може да изпълни функцията си, нивата на кръвната захар продължават да растат, освобождавайки повече инсулин. Диабет тип 2 най-често се диагностицира при възрастни хора, но вече все по-често се наблюдава и при деца, поради по-високата честота на затлъстяване сред тях.

Симптомите на диабет тип 2 са подобни на тези при диабет тип 1:

• прекомерна жажда и сухота в устата
• често уриниране
• липса на енергия, умора
• бавно зарастване на рани
• рецидивиращи инфекции по кожата
• замъглено зрение
• изтръпване и мравучкане по ръцете и краката

Подробна информация за заболяването може да прочетете:

» Неинсулинозависим захарен диабет

Захарен диабет, свързан с недоимъчно хранене, е рядка форма на диабет, свързана с дългосрочно недохранване. Този тип диабет се характеризира с намалено количество инсулин, инсулинова резистентност, хипергликемия и нарушения засягащи β-клетките (инсулин-продуциращите клетки в панкреаса). Тя е известна също като тропически диабет или тропически захарен диабет панкреаса.

Причината за поява на захарен диабет може да е свързана с храненето. В тези случаи се говори за захарен диабет, свързан с недоимъчно храненето.

Съществуват два основни типа захарен диабет, свързан с недоимъчно хранене:

• Protein Deficient Diabetes Mellitus (PDDM), който се дължи на недостатъчния прием на протеини.
• Fibrocalculous Pancreatic Diabetes (FCPD), който се дължи на калкулоза на панкреаса.

Патогенеза

Централното място в патогенезата на диабета с дефицит на протеини е процеса недохранване. Недохранването само по себе си с или без дефицит на други микронутриенти инициира увреждане на панкреасната β-клетка.
Въпреки че терминът малнутриция най-често се свързва с недохранване, той може да се дължи на недохранване, специфични хранителни дефицити, повишени диетични изисквания или лоша абсорбция на хранителните вещества вследствие на определени заболявания.

Фиброкалкулозният панкреатичен диабет е необичайна форма на диабет, който се появява в резултат на хроничен калкулозен панкреатит, при липса на алкохолна злоупотреба. Заболяването е ограничено в тропическите региони по света. Най-разпространено е в Индия.

Типичният пациент с фиброкалкулозен панкреатичен диабет е юноша или младеж с история за повтарящи се пристъпи на коремна болка и стеаторея.

Демонстрирането на панкреатични калцификати чрез ултразвуково изследване на корема или рентгенография е диагностично. Точната етиология на заболяването не е напълно известна, но се предполага, че генетични, възпалителни и фактори на околната среда имат значение. Често този тип диабет трудно се контролира.

Малабсорбцията добре се повлиява от внос на екзогенни панкреатични ензими. Пациентите най-често развиват микроваскуларни увреждания и по-рядко - макроваскуларни. Най-тежкото усложнение на състоянието е развитието на панкреатично злокачествено заболяване. Това трябва да се подозира при всеки пациент, който се оплаква от загуба на тегло, болки в гърба и оцветяване на кожата и видимите лигавици в жълто.

Симптоми

Основните симптоми, които се наблюдават при диабет, свързан с недоимъчно хранене са

• полифагия (повишен апетит)
• полидипсия (повишена жажда)
• полиурия
• умора
• загуба на тегло
• чести инфекции и други

Лечение

Основно значение за лечението на захарен диабет, свързан с недоимъчно хранене има добрият контрол на кръвната захар. На второ място, задължително се предприемат мерки за регулиране на липидната обмяна (количествата мазнини в кръвта) и постигане на нормално тегло. Храненето при диабетно болните играе решаваща роля в лечението им. През последните 50 години коренно се промениха възгледите по този проблем и понастоящем препоръките за хранене на диабетно болни практически не се различават от тези на здравите хора.

Практически съвети за хранене при диабет:

Контролът и оптимизирането на телесната маса са особено важни. Обръща се внимание както на количествения, така и на качествения състав на въглехидратите в храната. Препоръчват се най-вече комплексни захари и хранителни влакнини. Въглехидратите трябва да доставят над 55% от дневната хранителна енергия (Е%). Препоръчителният прием на хранителни влакнини е най-малко 20-35 гр./ден. Умерените физически натоварвания подобряват ефективността на инсулина и енергоразхода. Белтъците трябва да доставят 10-20 Е%. Приемът на мазнини трябва да бъде по-малко от 30 Е%, с достатъчен внос на полиненаситени мастни киселини (около 10 Е%).

Още информация може да прочетете в секцията "Здравни проблеми":

» Диабет

Изображения: freepik.com