Захарен диабет по време на бременността МКБ O24

Преди да настъпи ерата на инсулина жените с диабет рядко са забременявали.

Голям процент от забременелите са абортирали или са раждали преждевременно, а 50% от бременните достигнали до термин, са завършвали с мъртво раждане. Неонаталната смърт е стигала до 15%, а майчината също не е била рядко явление.

Захарният диабет развиващ се по време на бременността се нарича гестационен диабет.

Гестационният диабет е временен и обикновено след раждането изчезва.

Според националната група по диабета в САЩ, той се класифицира на:

• тип 1 – инсулин зависим. Това е най-тежката форма на диабет. Болните са склонни към развитие на кетоацидоза. Характерен е повече за млади хора.
• тип 2 – инсулиннезависим диабет. По-леката форма. Характерен е за възрастни. По време на бременност обаче изисква лечение с инсулин, поради изпадане в хипергликемия.
• гестационен диабет – открива се и се диагностицира за първи път през бременността.

Характерно за този вид диабет е повишената честота на фетална макрозомия (голям плод).

Захарен диабет по време на бременността е все по-често срещано явление.

В световен мащаб в момента има около 1.5 милиона жени болни от диабет в репродуктивна възраст.

Патогенеза на диабета по време на бременност е специфична.

В началото на бременността въглехидратния метаболизъм се променя значително. Повишената хормонална продукция на естрогени и прогестерон води до хиперплазия на бета клетките на панкреаса.

Това от своя страна води до повишаване производството на инсулин, както и на чувствителността на тъканите към него. Всичко това става причина за сутрешно спадане на кръвната захар с 10% през първите три месеца от бременността.

През втората половина на бременността настъпват противоположни промени в сравнвние с наблюдаваните през първия триместър. Наблюдава се повишено образуване на противоположни на инсулина хормони предимно от плацентата. Тези хормони се наричат още контраинсуларни хормони – човешки хориален соматотропин, пролактин, глюкагон, се стига до развитие на умерена инсулинова резистентност и като резултат повишение на нивото на кръвната захар.

Клинична картина на захарния диабет по време на бременност може да се разглежда в няколко направления:

• Влияние на бременността върху диабет.
• Влияние на диабет върху бременността.
• Влияние върху майката.
• Влияние върху плода.

Обикновено гестационният диабет се развива най-често през втората половина на бременността, тъй като тогава, освен контраинсуларните хормони, плацентата произвежда ензими, които разграждат инсулина. Това, наред с повишената резистентност към инсулина, води до повишена нужда от инсулин с напредването на бременността.

Кръвната захар по време на бременността се контролира значително по-трудно, затова бременните диабетички често изпадат в хипогликемии и по-рядко в хипогликемични коми.

След раждането инсулиновите нужди намаляват, като това се обяснява с отпадането на функционирането на плацентата и произвежданите от нея контраинсуларни хормони и ензими, разграждащи инсулина.

Влиянието на диабетната болест върху майката се изразява в това, че прееклампсията се среща много по-често при диабетички. При бременните диабетички много по-често се срещат инфекции на пикочните пътища и на оперативната рана.

Случаите на хиперемезис по време на бременността протичат много по-тежко.

Вродените малформации на плода се срещат много по-често при майки диабетички. Характерна малформация на плода при майката диабетичка са диабетните ембриопатии и синдром на каудалната атрофия.

Други класически прояви на деца от диабетички са макрозомията – големия плод и хидрамниона – повишено количество околоплодна течност.

Децата от майки диабетички рядко унаследяват диабета. По-скоро се унаследява предразположеност към диабет.

Новородени деца от майки с неконтролиран диабет, често страдат от респираторен дистрес, хипогликемия, полицитемия, хипервискозитет, хипербилирубинемия, хипокалциемия.

За диагнозата захарен диабет по време на бременността основно значение имат лабораторните изследвания, стойностите на кръвната захар, провеждането на кръвно захарен профил, орален глюкозо-толерантен тест, анамнезата, клиничната картина, ултразвуковото изследване.

Лечението на една бременна диабетичка трябва да е комплексно и да се осъществява от акушер, ендокринолог и генетик.

Всички жени с диабет трябва да се лекуват преди забременяване, за да се постигнат нива на кръвната захар в норма (нормогликемия). Стойностите на кръвната захар се изследват чрез установяване на нивата на гликирания хемоглобин.

Необходимо е бременните жени да спазват диета, която изключва прием на сладки сокове и храни.

При наличие на компенсиран диабет и при добро общо състояние на бременната и плода, много благоприятен статус, раждането може да бъде спонтанно.

Ако диабетът е нестабилен и инсулиновите нужди се увеличават или намаляват и са налице усложнения от диабета – диабетна нефропатия, ретинопатия се изчаква плода да достигне до белодробна зрялост и се родоразрешава чрез планово цезарово сечение.

Препоръчва се извършване на глюкозен тест, който се прави на 3-тия месец след раждането. При жените с гестационен диабет съществува риск за повторната му поява при следваща бременност, както и от развиване на диабет Тип 2 в по-късен етап от живота.