Захарен диабет, развиващ се по време на бременността МКБ O24.4

Захарен диабет, развиващ се по време на бременност включва гестационен диабет. Гестационен диабет се открива и се диагностицира за първи път през бременността.

Това е все по-често срещано заболяване в наше време, което може да доведе до тежки усложнения, които да окажат значително патологично влияние както върху майката, така и върху плода.

При всяка бременна жена е необходимо да се изключи наличието на диабет, като това се осъществява в женската консултация посредством извършването на специфични изследвания.

Симптоми на захарен диабет, развиващ се по време на бременност:

• Полиурия (често уриниране) – когато се надхвърли на бъбречния праг за глюкоза (около 10 mmol/l), започва нейното отделяне с урината, заедно с голямо количество вода.
• Полидипсия (повишена жажда)- прекомерната загуба на вода с урината, предизвиква обезводняване, поради което се появява усещане за жажда.
• Полифагия (повишен апетит)- недостатъчната енергия, която достига до клетките, поради намалената инсулинова чувствителност, кара организма да набави повече енергия посредством прием на храна.
• Умора.
• Загуба на тегло или напълняване.
• Трудно зарастващи рани.

Влияние върху майката при захарен диабет, развиващ се по време на бременност.

• прееклампсията се среща по-често при диабетични майки;
• бременните диабетички са склонни към развитие на инфекции на пикочо-отделителната система;
• hyperemesis gravidarum (гадене и повръщане по време на бременност) протича по-тежко при бременни;

Влияние върху плода при захарен диабет, развиващ се по време на бременност.

• Вродени малформации на плода.
• Синдром на каудална атрофия.
• Опасност от интраутеринна смърт на плода, в резултат на плацентарна недостатъчност.
• Перинатална детска смъртност.
• Макрозомията на плода, която е резултат от влиянието на хипергликемията на майката, която стимулира панкреаса на плода да произвежда повече инсулин. Феталната хиперинсулинемия предизвиква макрозомията.
• Хидрамнион - наличие на повишено количество околоплодни води.
• Главата на плода е относително по-малка от раменния пояс и по време на раждане , се създава раменна дистокия, след раждане на главата.

Съществуват множество усложнения на захарен диабет, развиващ се по време на бременност.

Късни усложнения на захарен диабет, развиващ се по време на бременност:

• Диабетна ретинопатия – усложнение предимно при диабет тип 1. Злокачествената диабетна ретинопатия предизвиква поява на нови малки кръвоносни съдове в ретината (неоваскуларизация). Тези съдове са трошливи и се виждат при ретиноскопия. Зрителната острота е намалена. Лечението се състой в панретинална фотокоагулация.
• Диабетна нефропатия, която се характеризира с протеинурия (белтък в урината) над 4 g/24 h преди 20 г.с., периферни отоци, засилване на бъбречни отоци. Среща се при диабет тип 1 по-често. Такива бременни могат да развият анемия, хидрамнион, хипертония, пикочна инфекция.
• Диабетна микро- и макроангиопатия- тежки съдови нарушения, при които се повишава риска от тромбоза и развитие на атеросклероза.
• Диабетна артропатия  — нарушена функция и болезненост във ставите.
• Диабетна енцефалопатия -налични психични разтройства.

Острите усложнения на захарен диабет, развиващ се по време на бременност:

• Диабетна кетоацидоза  представлява тежко усложнение, което се дължи на натрупване в кръвта на междинни продукти от обмяната-кетонови тела.
• Хипогликемия - значително понижаване на стойностите на глюкозата в кръвта.

За поставянето на диагноза на захарен диабет, развиващ се по време на бременност зависи предимно от провеждането на специфични изследвания.

• Установяване на стойностите на кръвна захар;
• Установяване на нивото на гликирания хемоглобин (Hb A1C) ≥ 6,5%;

Лечение на захарен диабет, развиващ се по време на бременност се изразява  в прилагане на подходяща диета или инсулин по схема. Лечението задължително се контролира от ендокринолог.

Препоръчва се повишена физическа активност и правилно лечение с инсулин.

Нивото на кръвната захар се следи ежедневно. Нивото на кръвната захар трябва да е под 5,3 ммол /л при събуждане, под 7,8 ммол /л един час след хранене и под 6,7 ммол/л до два часа след хранене.