Ятрогенна неонатална хипогликемия МКБ P70.3

Хипогликемията е състояние, при което се наблюдава спадане на кръвната захар, т.е. концентрацията и е под съответните референтни граници – от 2.8 до 5.9 ммол/л. За неонаталния период нормално кръвната захар е от 2.8 до 4.4 ммол/л.

Ятрогенната неонатална хипогликемия е състояние, което най-често се причинява от абсолютен или относителен инсулинов излишък, който се свързва с техническа грешка при инжектирането му или диетична грешка. Други причини за появата на хипогликемия могат да бъдат: диспептичен синдром, дефекти в хормоналната контрарегулация. Тежестта на хипогликемията зависи от скоростта на спадане на кръвната глюкоза и до стойностите, до които достига.

Клиничната картина най-често включва:

• тремор;
• тахикардия;
• изпотяване;
• бледост;
• глад;
• гадене и повръщане;
• хипотермия;
• отпадналост;
• главоболие;
• сънливост;
• раздразнителност;
• неврологични прояви;
• преходни хемипарези;
• гърчове;
• кома.

Диагнозата се поставя на базата на клиничната симптоматика, установяване на ниска кръвна захар, изследване на серумния инсулин и изследване на урината за кетони.

Лечението на ятрогенната неонатална хипогликемия зависи от степента на понижението на кръвната захар. Терапията трябва да започне възможно най-рано, за да се предотвратят евентуални неврологични увреждания. При променено съзнание в домашни условия се инжектира глюкагон от 0,5 до 1мг. Основното лечение се състои в преливане на глюкозни разтвори. Прилага се 40% разтвор на глюкоза 1мл/кг телесна маса с последваща инфузия на 10% глюкоза за няколко часа. При клинични прояви на мозъчен оток се включва Human albumin 20% 2-5 мл/кг т.м., Urbason 2мг/кг т.м. с готовност  за асистирано дишане.