Преходни нарушения на въглехидратната обмяна, характерни за плода и новороденото МКБ P70

С храната се приемат въглехидрати, които могат да бъдат от растителен или животински произход. Например нишестето се набавя от растителни продукти, а гликогенът от животински, лактозата от млякото, захарозата от плодовете и зеленчуците. Макар и в малки количества в организма попадат също така монозахариди, галактоза, глюкоза и фруктоза. Полимерите (дълговерижните въглехидрати) и дизахаридите се хидролизират от ензимите на интестиналните въси до монозахариди. Свободните монозахариди се абсорбират и транспортират до черния дроб, където се утилизират. Въглехидратният метаболизъм в черния дроб е насочен главно към поддържане на кръвната глюкоза. Глюкозата се образува от метаболизма на хранителните въглехидрати, галактозата и фруктозата, от разграждането на гликогена или от глюконеогенезата от аминокиселините, глицерола и лактата. Гклюкозо-6-фосфатът заема централна роля в този метаболитен път, при който различни източници на глюкоза трябва да се разградят до глюкозо-6-фосфат при участието на няколко ензими. Различни вродени и придобити дефекти в ензимната активност на обмяната на въглехидратите водят до разнообразни клинична картина, с най-честия обединяващ симптом хипогликемия.

Рубриката преходни нарушения на въглехидратната обмяна, характерни за плода и новороденото, включва различни вродени или придобити състояния, при които има нарушания в обмяната на веществата. Тук се включват: неонатални състояния на хипогликемия, неонатален захарен диабет, синдроми при бебета на майки диабетички, различни нарушения на въглехидратната обмяна и други.

Най-честите прояви на хипогликемията са: хипотермия, сънливост, изпотяване, апнея (спиране на дишането), цианоза, гърчове и други. В противоположния случаи на хипергликемия при неонатален захарен диабет симптомите са: често уриниране, повишени нива на глюкоза, дехидратация на новороденото, а при тежките случаи се развива кетоацидоза.

Повече информация за различните нарушения на въглехидратната обмяна можете да прочетете при:

• Неонатален синдром при майка с гестационен диабет мкб P70.0
• Неонатален синдром при майка, болна от диабет мкб P70.1
• Неонатален захарен диабет мкб P70.2
• Ятрогенна неонатална хипогликемия мкб P70.3
• Други неонатални хипогликемии мкб P70.4
• Други преходни нарушения на въглехидратната обмяна у плода и новороденото мкб P70.8
• Преходно нарушение на въглехидратната обмяна у плода и новороденото, неуточнено мкб P70.9

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина, изследване на кръвната захар, а при ензимните дефекти се изследва тяхната активност за установяване на тяхната липса или намалена активност.

Лечението на преходните нарушения на въглехидратната обмяна, характерни за плода и новороденото, зависи от основното заболяване. При хипогликемията се прилагат глюкозни разтвори, за да се повиши нивото на кръвната захар, тъй като състоянието на хипогликемия може да бъде животозастрашаващо. При хипергликемията се използва инсулин или други препарати, понижаващи нивото на кръвната захар. Лечението на ензимните дефицити се състои в изключване на съответната храна от менюто, която не може да се разгражда. При галактоземиите се изключва от менюто на бебето млякото и се дават специални безлактозни млека. При фруктозна непоносимост аналогично фруктозата се изключва от храната.