Злокачествено новообразувание на панкреас, неуточнено МКБ C25.9

Злокачествените тумори на задстомашна жлеза (панкреас) съставляват 3-7% от всички ракови локализации, засягат предимно възрастта между 50 и 70 години, като през последните десетилетия се наблюдава тенденция за увеличаване на честотата на това малигнено заболяване. Заболеваемостта от рак на панкреаса показва географски различия, като честотата е значително по-висока в икономически развитите страни (САЩ, Западна Европа).

Злокачествено новообразувание на панкреас, неуточнено може да възникне от екзокринния и ендокринния панкреас. Туморите обикновено възникват от екзокринната част на жлезата, която синтезира храносмилателни ензими, дренирани в дуоденума. Туморите на ендокринната част на панкреаса в повечето случаи са хормонално активни. Към тях спадат инсулиноми - инсулин продуциращ аденом, соматостатиноми, випом, глюкагоном, гастрином.

Хистологичните варианти на малигнени неоплазии на екзокринния панкреас включват следните типове:

• дукталноклетъчен аденокарцином (90 % от случаите);
• ацинарноклетъчен карцином;
• папиларен муцинозен карцином;
• тип пръстен с камък;
• аденосквамозен карцином;
• недиференциран рак;
• муцинозен;
• гигантоклетъчен;
• цистаденокарцином;
• некласифицируем;
• панкреатобластом;
• папиларно-кистични неоплазми (Тумор на
  Frantz).

Клиничната картина на злокачествено новообразувание на панкреас, неуточнено се определя от вида, големината и функционалната активност на тумора.

Инсулинпродуциращите аденоми - инсулиноми, протичат с хипогликемични кризи на гладно, посиняване на устните, гърчове, кома, психични нарушения.

Гастриномите са тумори с малки размери, които синтезират гастрин с последващото увеличаване на секрецията на солна киселина. Клиничната картина при тези тумори се характеризира с поява на пептични язви на стомаха и дуоденума с всички възможни усложнения. Клиничното протичане на глюкагономът е свързано със свръх синтез на глюкагон, което определя възникването на захарен диабет, нарушен глюкозен толеранс, стоматит, глосит, поява на мигриращ, некротизиращ кожен обрив.

Випомите са хормонално активни тумори, синтезиращи вазоактивен интестинален пептид. Клиничната картина при тези тумори се характеризира с водниста диария, хипотония, дехидратация (обезводняване), зачервяване на лицето, уртикариални обриви, хипокалиемия, хипергликемия, тахикардия и флъш.

Клиничното протичане на соматостатиномите наподобява наподобяват протичането на хроничния панкреатит с болки в корема, повръщане, диария, стеаторея, признаци на холелитиаза.

Първоначалните симптоми на рак на панкреаса често са неспецифични и дискретни. Пациентите обикновено докладват за постепенно развитие симптоми като анорексия, тежест в корема след нахранване, гадене, умора, постоянна и тъпа болка в епигастриума или в гърба.

При пациенти с рак на екзокринния панкреаса се установяват слените симптоми:

• значителна загуба на тегло - много характерна за рак на панкреаса;
• постоянна епигастрална болка, излъчваща се към гърба, кръста, ляво и дясно подребрие;
• болка, засилваща се през нощта в легнало положение;
• нововъзникнал захарен диабет в рамките на предходната година
• неболезнена холестатична (обструктивна) жълтеница - характерен признак на рак на главата на панкреаса;
• сърбеж - често най-изтощителния симптом за пациента;
• психоемоционални нарушения - депресия, тревожност, безсъние;
• мигриращ тромбофлебит (синдром на Trousseau) и венозна тромбоза (може да бъде първа проява на заболяването)
• увеличен и неболезнен жлъчен мехур (симптом на Courvoisier).

Симптоми на напреднало туморно заболяване са: наличие на асцит, палпируема туморна формация в корема, хепатомегалия от чернодробни метастази или спленомегалия от обструкция на порталната вена.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на панкреас, неуточнено се поставя изключително трудно в ранните стадии на болестта. Лабораторните находки обикновено са неспецифични. Пациентите със загуба на тегло може да има общи лабораторни данни за недохранване (нисък серумен албумин или нивото на холестерола).

Полезни изследвания при пациенти със съмнение за рак на панкреаса включват:

• биохимични изследвания при пациенти с обструктивна жълтеница показват значително повишение на билирубина (конюгиран и общо), ALP, GGT, и в по-малка степен, AST и ALT;
• серумната амилаза и/или нива на липазата се повишени при по-малко от 50% от пациентите с резектабилен рак на панкреаса и само при 25% от пациентите с неоперабилен тумор;
• туморните маркери - CA 19-9 антиген и CEA са повишени съответно със 75-85% и 40-45%;

Образните изследвания при диагностицирането на рак на панкреаса, включват следното:

• CT сканиране;
• транскутнна ехография;
• ендоскопска ехография;
• магнитен резонанс;
• ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография;
• позитронно-емисионна томография сканиране.

Възможностите за лечение на злокачествено новообразувание на панкреас, неуточнено включват оперативно лечение, лъчетерапия, химиотерапия и прицелна терапия. Основният терапевтичен метод е хирургичният, като вида и обема на оперативната намеса се определя от стадия на туморния процес и състоянието на пациента.