Опашка на панкреаса МКБ C25.2

Злокачествените новообразувания на панкреаса са малигнени заболявания с лоша прогноза, които увеличават своята честота през последните години. Средната заболеваемост в България е 8,6 случая на 100 000 души, като съотношението на заболелите мъже/жени е 1,5/1. Най-често се засяга възрастта между 65 и 74 години. Повече от половината пациенти в нашата страна са диагностицирани в III и IV стадий на туморно развитие.

Етиологията на злокачествено новообразувание на опашка на панкреаса засега не е изяснена. Обсъждат се връзки с фактори на околната среда, тъй като заболяването се среща по-често в индустриално развитите страни. Предразполагаща роля играят хроничните панкреатити. Не е установена връзка с хроничния алкохолизъм и холелитиазата. Карцином на панкреаса се доказва по-често при пушачи и се счита, че тютюнопушенето е вероятен етиологичен фактор. За развитието на болестта се обвиняват прехранването с мазнини и белтъци, както и някои химични фактори. 5-10% от пациентите с рак на панкреаса имат фамилна история за рак на панкреаса.

Макроскопски, приблизително 5-10% от злокачествените новообразувания на задстомашна жлеза се локализират в опашката на органа. Най-честия хистологичен вариант представлява аденокарциномът. Други форми на малигнени неоплазии, възникващи в панкреаса са: анапластичен карцином, кистаденокарцином, мукоепидермоиден карцином, ациноклетъчен карцином, плоскоклетъчен карцином и др. Аденокарциномите и анапластичните карциноми произхождат от епитела на дуктулите и ацинусите. Кистаденокарциномите произлизат само от дуктусния (каналчест) епител. Ракът на панкреаса метастазира в регионалните лимфни възли, черния дроб, перитонеума, слезка, а най-честа екстраабдоминална локализация представляват метастази в белия дроб.

Клиничните симптоми в ранния стадий на злокачествено новообразувание на опашка на панкреаса не са характерни. Най-често се установяват неспецифични симптоми - тъпи болки в епигастриума, които ирадиират нагоре и към гърба, гадене, повръщане, загуба на тегло, обща отпадналост. При повече от 90% от пациентите се установява немотивирана загуба на тегло, варираща между 5 и 25 килограма. На второ място се подреждат коремните болки. Клиничните симптоми могат да бъдат обединени в два синдрома - синдром, дължащ се на неоплазията и синдром, обусловен от туморната локализация. Синдромът на неоплазията е характерен за всички онкологично болни и се презентира с намалената работоспособност, нарушеното общо състояние, сънливост, безапетитие, загуба на тегло, психоемоционални нарушения (тревожност, раздразнителност, депресивни епизоди) и др. Вторият синдром е обусловен от местоположението на туморния процес. Локализацията на злокачествения тумор в областта на опашката на панкреаса остава дълго време скрита, докато настъпи инфилтрация в съседни органи - дорзално (коренчева болка) или в стомах, колон трансверзум, бъбрек, надбъбречна жлеза, далак със съответните клинични прояви.

Характерно за рака на опашката на задстомашна жлеза е, че протича с диабет. Често усложнение представлява рецидивиращия тромбофлебит, които понякога е първа проява на заболяването. Класическата триада от симптоми - жълтеница, отслабване на тегло и болка, се появява късно и показва лоша прогноза.

Диагнозата на рак на опашка на панкреаса се поставя въз основа на клиничната картина, но най-вече посредством инструменталните изследвания - ехография, КТ, ядрено-магнитен резонанс, селективна ангиография. Чрез инструменталните методи се взема и материал за цитологично изследване (тънкиглена аспирационна биопсия под ехографски контрол) и се визуализира степента на разпространение на туморния процес. Биохимичните изследвания откриват отклонения, който са характерни за злокачествения туморен процес - хипопротеинемия, анемия, ускорена СУЕ, промени в стойностите на фибриногена (най-често повишен).

Освен редица неспецифични промени при карцином на панкреаса се позитивират някои серологични маркери. За доказване на заболяването по своята чувствителност туморните маркери се подреждат както следва: карциноембрионален антиген (CEA), въглехидратен антиген CA 19-9, панкреасен онкофетален антиген (POA), алфа-фетопротеин (AFP).

Лечението на злокачествено новообразувание на опашка на панкреаса е хирургично. Показани за радикално хирургично лечение са пациенти в I и II стадий. За съжаление, при поставяне на диагнозата по-малко от 15% от болните са подходящи за оперативно лечение. Радикалното оперативно лечение включва тотална панкреатектомия заедно със слезка, дуоденум, стомах, жлъчен мехур, холедох и регионални лимфни възли. Радикалните операции са много тежки и дават 5-15% леталитет.

Прогнозата при карцином на панкреаса е лоша - 5% от болните преживяват 3 години и само 1% - пет години след поставяне на диагноза.