Глава на панкреаса МКБ C25.0

Ракът на панкреаса е четвъртата основна причина за смърт от злокачествени тумори при двата пола след рака на бял дроб, дебело черво, млечна жлеза и простата (съответно за жени и мъже), и е отговорен за 6% от всички смъртни случаи, свързани с рак. Честотата на заболяването е 5-12 случая на 100 хил. души.

Сигурен етиологичен фактор е тютюнопушенето, като има значение броят на цигарите и давността на вредния навик. Прехранването с храни богати на мазнини и белтъци е рисков фактор (протеините се приемат за промоутъри на канцерогенезата в различни експеримент). Значение има повишеното ниво на естрогени и прогестерон, което определя възможна връзка с промени в секреторната активност на яйчниците и надбъбречните жлези.

Директната зависимост на рака на глава на панкреаса със захарния диабет не се описва. 15% от болните с рак на панкреаса имат предшестващ диабет. Информацията относно влиянието на консумацията на кафе и алкохол е противоречива. Всички хронични панкреатити са преканцерози, но с нисък процент на туморна дегенерация (2-4%). При хередитарния панкреатит ракът на задстомашна жлеза се наблюдава по-често. Пернициозната анемия също представлява по-висок риск, като при 3% от болните с тази форма на анемия се среща панкреасен карцином. По-чести са случаите след операция за пептична язва и холецистектомия.

Професионален риск се установява у работници в металургични, химически, дървопреработвателни предприятия, предприятия за производство на кокс. Вероятно има значение подлагането на влияние на
химически разтворители, петролни продукти, полихлорирани бифенили.

Приблизително 75% от всички злокачествени новообразувания на панкреаса възникват в главата или шийката на панкреаса, 15-20% се появят в тялото на органа и 5-10% в опашката. Злокачествените тумори на глава на панкреаса достигат до размери от порядъка на 5-6 см.

Хистологично в 90% от случаите се касае за дуктален аденокарцином. Ракът на глава на панкреаса прораства към холедоха, дуоденума, стомаха, порталната вена. Откриват се метастази (разсейки) в регионални и парааортални лимфни възли. Туморите на панкреаса дават разсейки най-често в черния дроб и перитонеума с проява на карциноматозен асцит.

Клиничната картина на злокачествено новообразувание на глава на панкреаса в началото на заболяването е неспецифична и започва почти незабелязано, а проявите на болестта се развиват постепенно. Наблюдават се: намаление на апетита, тежест в корема след нахранване, храносмилателни разстройства, метеоризъм, гадене, загуба на тегло, обща отпадналост. Най-често развитието на рака в областта на главата на панкреаса води до инфилтрация на холедоха (иктер, жълтеница) или на стената на дуоденума със стенози прояви, наподобяващи пилорна стеноза - тежест след нахранване, гадене и упорито повръщане.

Често пациентите търсят медицинска помощ едва при развитието на алармиращи симптоми - иктер (жълтеница), силна болка и драстично отслабване на тегло. Съществува правило, формулирано от старите автори, което гласи: "безболковата жълтеница е рак на главата на панкреаса". Това правило е в сила и днес, но малка част от случаите на холедохолитиаза (15%) могат да протекат без поява на болка. От друга страна приблизително 15% от случаите на злокачествено новообразувание на глава на панкреаса могат да протекат без или с късна поява на жълтеница. Туморът притиска дисталната част на общия жлъчен канал (ductus choledochus).

Характерно за жълтеница при карцином на задстомашна жлеза е, че като цяло е безболкова, постоянно прогресираща, високостепенна, със симптом на Courvoisier (увеличен и неболезнен жлъчен мехур при болен с иктер).

Болката при рак на глава на панкреаса е по-слабо изразена, но е постоянна, тъпа и локализирана в епигастриума с разпространение към кръста, лява и дясно подребрие. Болката се дължи на притискане и обтурация на холедоха, и панкресния проток, на туморна инфилтрация в съседни тъкани и органи.
Немотивираната загуба на тегло е един от най-честите симптоми на заболяването, като може да е от порядъка на 3-5 кг месечно. Нерядко се установяват психоемоционални нарушения - депресия, тревожност, безсъние, страх.

Ранното поставяне на диагноза злокачествено новообразувание на глава на панкреаса е почти невъзможно. Често се поставя след поява на манифестни симптоми - жълтеница, болки в епигастриума, загуба на тегло и при размери на тумора над 2 см. От лабораторните изследвания установяват лек анемичен синдром, при 1/3 от болните се открива хипергликемия, наличието на жълтеница се потвърждава от високите серумни нива на билирубин (над 200 μmol/l), АФ (алкална фосфатаза), ГГТП. Чернодробните аминотрансферази (АСАТ, АЛАТ) и ЛДХ се повишават при наличие на метастази в черния дроб. Диагнозата се потвърждава с ехография, CT, тънкоиглена аспирационна биопсия под ехографски контрол. Туморните маркери - CEA, CA 19-9, допринасят за диагнозата.

Лечението на рак на глава на панкреаса е хирургично. За радикално оперативно лечение са показани пациенти в I и II стадий на туморно развитие. Процентът на радикалните операции се движи от 10 до 20% поради факта, че болните се откриват късно. При операбилни случаи с рак на главата на панкреаса се извършва панкреатодуоденална резекция по Whipple - резецират се главата и истмуса на панкреаса, 2/3 от стомаха, целият дуоденум, част от холедоха и жлъчния мехур с регионалните лимфни възли. При неоперабилни болни в III стадий с обтурационна жълтеница се извършват билио-дигестивни анастомози за отвеждане на жлъчката в червата.