Други части на панкреаса МКБ C25.7

Ракът на панкреаса възниква от екзокринната или ендокринна части на органа. В 95% от случаите се касае за злокачествена неоплазия на екзокринна част - дуктален епител, ацинарни клетки, съединителна и лимфна тъкан. 75% от всички карциноми на панкреаса се развиват в главата или шийна част на панкреаса.

В световен мащаб се наблюдава тенденция за увеличаване на заболеваемостта, особено силно изразена в индустриално развитите страни. Всяка година в САЩ се регистрират около 27 000 нови случаи, като честотата варира от 2,2/100 000 души в Индия, Сингапур, Кувейт до 12,5/100 000 в Швеция. В България средна годишна заболеваемост е 8,6/100 000 население.

Установени са редица рискови фактори, свързани с рак на други части на панкреаса - шийна част на панкреаса:

• фамилна анамнеза за рак на панкреаса - установява се при 5-10% от пациентите с рак на панкреаса;
• тютюнопушене, дори десет години след спиране на вредния навик рискът остава висок;
• диета с ниско съдържание на зеленчуци и плодове;
• диета с високо съдържание на червено месо, консумацията на колбаси, прехранване с протеини и мазнини;
• продължителна консумация на подсладени напитки (безалкохолни напитки);
• затлъстяване;
• всички хронични панкреатити, особено при хередитарния (фамилен, наследствен) панкреатит;
• Helicobacter Pylori инфекция;
• гингивит и пародонтоза;
• парциална гастректомия.

Директната зависимост между рака на шийна част на панкреаса със захарния диабет не е описана. При 15% от болните с рак на панкреаса се установява предшестващ диабет. От друга страна, половината от тези пациенти развиват диабет от 2 до 5 месеца преди установяване на рак на панкреаса.

Хистологичната форма на злокачествен тумор на панкреаса, която се открива в 90% от случаите, е дуктален аденокарцином. Тумори с гранична степен на малигненост са муцинозен кистичен тумор с дисплазия, интрадуктален папиларен муцинозен тумор с дисплазия, псевдопапиларен солиден тумор. Ракът на панкреаса прораства най-често към дуоденума, холедоха, стомаха, порталната вена, aa. pancreaticoduodenales. Откриват се метастази в парааортални и регионални лимфни възли. Злокачествените новообразувания на панкреаса дават разсейки най-често в перитонеума с проява на карциноматозен асцит и черния дроб.

Клиничната картина на рак на шийна част на панкреаса в началото на заболяването е нехарактерна, започва дискретно, а симптомите на болестта се проявяват и развиват постепенно. Наблюдават се неспецифични симптоми като: обща отпадналост, тежест в корема след нахранване, намаление на апетита, метеоризъм, гадене, редуциране на тегло. Най-често рака на шийна част на панкреаса инфилтрира холедоха с поява на иктер (жълтеница) от механичен тип или стената на дуоденума, водещо до стенози прояви със симптоми, подобни на пилорна стеноза - тежест в епигастриума след нахранване, гадене и упорито повръщане.

Много често пациентите се обръщат към лекар едва при възникването на манифестни симптоми - силна болка в горна част на корема (епигастриум), иктер и значителна редукция на теглото. Малка част от случаите на злокачествено новообразувание на шийна част на панкреаса могат да протекат без или с късна поява на иктер. Туморната формация притиска дисталната (долна) част на общия жлъчен канал (ductus choledochus), с поява на безболкова, постепенно прогресираща, високостепенна жълтеница с положителен симптом на Courvoisier - при болен с иктер се установява увеличен и неболезнен жлъчен мехур.

Болката при рака на шийна част на панкреаса е с по-слаб интензитет, тъпа, постоянна и се локализира в епигастриума с ирадиация към гърба, ляво или дясно подребрие (хипохондриум). Немотивираната редукция на тегло е един от честите симптоми на злокачественото заболяване, като в някои случаи се стига до загуба на 3-5 кг месечно. Друга честа проява са психоемоционални нарушения - страх, тревожност, депресия, безсъние.

Поставянето на диагноза - злокачествено новообразувание на шийна част на панкреаса в ранните стадии на развитие на заболяването, е трудно почти невъзможно. В голям процент от случаите заболяването се диагностицира след възникване на манифестни симптоми - загуба на тегло, жълтеница, болки в епигастриума и при размер на тумора над 2 см. Лабораторните изследвания установяват леко изразен анемичен синдром, при 15-25% от пациентите се открива хипергликемия, наличието на иктер се доказва от повишените серумни нива на билирубин (над 200 μmol/l), АФ (алкална фосфатаза). Чернодробните ензими (АСАТ, АЛАТ) и ЛДХ (лактатдехидрогеназа) се повишават при метастази в черния дроб. Диагнозата се потвърждава с абдоминална ехография, CT (компютърна томография), тънкоиглена аспирационна биопсия под ехографски контрол. От туморните маркери се изследват: CEA, CA 19-9.

Лечението на злокачествено новообразувание на шийна част на панкреаса е предимно хирургично. Хирургичното лечение бива радикално и палиативно. За радикално оперативно лечение са подходящи болни в I и II стадий. Процентът на радикалните операции е от порядъка на 10 до 20%, тъй като повечето заболели се диагностицират късно. При операбилни пациенти с рак шийка на панкреаса се извършва панкреатодуоденална резекция - операция на Whipple - резецират се регионалните лимфни възли, главата и истмуса на панкреаса, целия дуоденум, 2/3 от стомаха, част от холедоха и жлъчния мехур. При неоперабилни болни в III стадий с механична (обтурационна) жълтеница се извършват билио-дигестивни анастомози за отвеждане на жлъчката в червата.