Клонове на симпатиковия ствол

Клоновете на симпатиковия ствол включват нерви, изхождащи от ганглиите на шийна, гръдна, поясна и кръстцова част на ствола. Към тях се включват:

• клонове на шийната част;
• клонове на гръдна част;
• клонове на коремна и тазова част.

1. Клоновете на шийната част на симпатиковия ствол изхождат от трите шийни ганглия - ganglia cervicalia trunci sympathici (superius, medium et inferius). Към тях се отнасят множество нерви, осъществяващи симпатикова инервация на голям брой анатомични структури в областта на главата, шията и гръдния кош.

1.1. От горния шиен ганглий - ganglion cervicale superius, се отделят следните нервни клонове:

N. jugularis представлява тънък нерв, който води началото си от горния полюс на ганглия. Той се разделя на две клончета - едното достига до ganglion superius на блуждаещия нерв, а другото - до ganglion inferius на езиково-гълтачния нерв. Влакна от тези клончета се включват в разклонения на посочените по-горе нерви.

N. caroticus internus също изхожда от горната част на ганглия и образува сплетени около вътрешната каротидна артерия - plexus caroticus internus. От това сплетени се отделя клончета за артерията и нейните клонове, както и редица други клонове. Към последните се отнасят:

• nn. caroticotympanici - преминават през едноименните отворчета от каротидния канал (canalis caroticus) в средното ухо, където влизат в състава на plexus tympanicus (тъпанчево сплетение) и участват в инервирането на тъпанчевата кухина и Евстахиевата тръба;
• n. petrosus profundus - симпатиков корен на ganglion pterygopalatinum, които изпраща влакна за слъзната жлеза и жлезните структури на небцето и носна кухина.
• radix sympathica - тънък клон, чиито влакна преминават през цилиарния ганглии (ganglion ciliare), достигайки m. orbitalis в очницата и m. dilatator pupillae (разширяващ зеницата мускул) на очната ябълка.

Nn. carotici externi представляват два или три нервни клона, които достигат външната каротидна артерия, образувайки сплетение около артерията и нейните разклонения. Това сплетени - plexus caroticus externus, отделя влакна за посочените съдове и симпатикови корени за два от парасимпатиковите ганглии:

• ganglion oticum - осъществяващ вегетативната инервацията на околоушната слюнчена жлеза;
• ganglion submandibulare - инревира подчелюстната и подезичната слюнчена жлеза, езиковите жлези и други жлезни структури.

Rami laryngopharyngei са три до четири нервни клона, преминаващи медиално от вътрешната каротидна артерия. Те достигат страничната повърхност на гълтача (larinx), където участват във формирането на plexus pharyngeus, инервиращ стената на гълтач и гръкляна.

N. cardiacus cervicalis superior изхожда от долната част на горния шиен ганглий, върви низходящо по m. longus coli и зад общата каротидна артерия, достига до аортната дъга, където участва в състава на plexus cardiacus (сърдечно сплетение).

Rami communicantes grisei представляват четири нервни клончета, които се присъединяват към първите четири шийни гръбначномозъчни нерви (C1-C4).

1.2 Средният шиен ганглий - ganglion cervicale medium, дава следните нерви - част от клоновете на симпатиковия ствол:

• n. cardiacus cervicalis medius върви низходящо зад общата каротидна и зад подключичната артерия, достига до аортната дъга, където участва във формирането на сърдечното сплетение;
• ramus thyroideus представлява тънък клон, които достига до щитовидната жлеза по хода на a. thyroidea inferior;
• rami communicantes grisei са два клона, които влизат в състава на пети и шести шиен нерв.

1.3. От долния шиен ганглии - ganglion cervicale superius, или от ganglion stellatum (образуван от сливането на долния шиен и първи гръден ганглий) се отделят:

• n. cardiacus cervicalis inferior върви вдясно зад truncus barchiocephalicus (мишничноглавов ствол), а вляво - зад лявата обща каротидна артерия и подобно на посочените по-горе сърдечни нерви, той завършва своя ход в областта на аортната дъга и участва в образуването на сърдечното сплетение;
• клонове на долния шиен ганглий за разположените в съседство съдове, които образуват сплетения - pelxus subcalvius около подключичната артерия и plexus vertebralis около a. vertebralis;
• rami communicantes grisei - два клона, които се включват към седми и осми шиен нерв.

2. Клоновете на гръдната част на симпатиковия ствол изхождат от ганглиите по цялото й протежение. Те се отправят към междуребрените нерви, към органи и съдове на гръдна кухина, а някои от тях достигат до структури и в коремната кухина.
Клоновете на симпатиковия ствол в гръдната област включват:

2.1. Rami communicantes grisei са около 12 на брой, изхождат от всички гръдни симпатикови ганглии и влизат в състава на торакалните гръбначномозъчни нерви, с които достигат различни области на гърба, гръдна и коремна стена.

2.2. Rami pulmonales thoracici се отделят от горните гръдни ганглии и през задния медиастинум стигат до хилуса на белите дробове, където участват във формирането на белодробното сплетение - plexus pulmonalis. То инервира бронхите и кръвоносните съдове в тази област.

2.3. Rami cardiaci thoracici водят началото си от първите четири гръдни ганглия. Те съдържат симпатикови влакна, които водят до учестяване на сърдечната дейност, както и сетивни влакна, които провеждат болкови дразнения от сърцето.

2.4. Rami aortici представляват къси нерви, които участват в образуването на сплетението, обхващащо гръдната аорта - plexus aorticus thoracicus. Освен гръдната аорта, те инервират и хранопровода и гръдния лимфен проток.

2.5. Nn. splanchnici thoracici major, minor et imus изхождат от долните гръдни симпатикови ганглии с по няколко коренчета. Те преминават по телата на съответните гръдни прешлени, покрити от париеталната плевра, и достигат до цепка на поясната част на диафрагмата, през която проникват в коремната кухина. В по-голямата част от своето протежение влакната на nn. splanchnici са предвъзлови. Те завършват своя ход в превертебралните ганглии, от които изхождат следвъзлови симпатикови влакна за органи и съдове на коремна кухина.

3. Клонове на симпатиковия ствол - коремна и тазова част. Към тях се отнасят три групи нерви:

3.1. Nn. splanchnici lumbales водят началото си от по-горните поясни симпатикови ганглии и се отправят към първичните вегетативни сплетения. Те носят предвъзлови нервни влакна, достигащи до превертебралните симпатикови ганглии, от които изхождат постганглионерни влакна за органите на коремна и тазова кухина.

3.2. Nn. splanchnici sacrales започват от кръстцовите възли, достигат до вегетативни плексуси в малкия таз и участват в инервацията на намиращите се тук органи и съдове.

3.3. Rami communicantes grisei изхождат от всички симпатикови ганглии на поясната, кръстцовата и опашната част на симпатиковия ствол. Те се присъединяват съответно към поясните, кръстцовите и опашния гръбначномозъчни нерви, с които достигат до инервираните от тях анатомични обекти.