Външна сънна артерия (arteria carotis externa)

Външната сънна или каротидна артерия - a. carotis externa, след отделянето си от общата сънна артерия на нивото на горния ръб на щитовидния хрущял се насочва нагоре и напред, като първоначално се разполага медиално от вътрешната сънна артерия, а в краниална посока постепенно се измества латерално от нея. Преминавайки през анатомо-топографската област "trigonum caroticum", прекосява вътрешната повърхност на m. stylohyoideus и задното коремче на m. digastricus, като навлиза в ретромандибуларната ямка, където пробива паротидната жлеза и на нивото на шийката на долната челюст се разделя на двата си крайни клона. Клоновете на външната сънна артерия се разделят на предни, задни и крайни.

Главните предни клонове са:

• a. thyroidea superior;
• a. lingualis;
• a. facialis.

1. A. thyroidea superior се отделя още от началния участък на външната сънна артерия. Първоначално се насочва напред, след което се извива постепенно надолу към латералния край на щитовидната жлеза, където се разклонява на гландуларни клонове - rami glandulares. По своя ход артерията отделя клончета към подезичната кост, m. sternocleidomastoideus, както и два клона за ларинкса:

• a. laryngea superior - навлиза под m. thyrohyoideus, пенетрира membrana thyrohyoidea и се разклонява в мускулите и лигавицата на гръкляна;
• ramus cricothyroideus - кръвоснабдява едноименния мускул на гръкляна.

2. A. lingualis - отделя се на нивото на големия рог на os hyoideum, преминава от вътрешната страна на m. hyoglossus, след което навлиза във вътрешността на езика и достига неговия връх като a. profunda linguae. По своето протежение артерията отделя и странични клончета:

• rami dorsales liguae - две клончета, продължаващи към корена на езика, където се отделят артерии за лигавицата на епиглотиса и небцовата сливица;
• a. sublingualis - кръвоснабдява подезичната слюнчена жлеза и околните мускули.

3. A. facialis - отделя се в близост до angulus mandibulae, като се насочва напред и нагоре, преминава по медиалната страна на m. stylohyoideus и задното коремче на m. digastricus, след което навлиза в субмандибуларната ямка. В тази област артерията заляга върху подчелюстната слюнчена жлеза или минава през задния й край, като достига предния ръб на m. masseter, където извива около долната челюст и по страничната повърхност на лицето достига медиалния очен ъгъл. По своя ход артерията преминава между повърхностните и дълбоки мимически мускули. Крайният й клон - a. angularis, анастомозира с a. dorsalis nasi, която представлява клон на a. ophthalmica - артериален съд от системата на a. carotis interna.

По протежение на a. facialis се отделят следните странични клонове:

• a. palatina ascendens - отделя се от самото начало на a. facialis и се насочва нагоре по страничната стена на гълтача, разклонявайки се в областта на ostium pharyngeum tubae auditivae, небцовата сливица и лигавицата на мекото небце;
• ramus tonsilaris - има възходящ ход и изпраща разклонения във вътрешността на небцовата сливица, както и клончета за стената на гълтача и корена на езика;
• a. submentalis - преминава през trigonum submandibulare успоредно на долната челюст, като отделя клончета за diaphragma oris и подчелюстната жлеза;
• a. labialis inferior - отделя се малко под нивото на устния ъгъл и се отправя към долната устна, където се разклонява и анастомозира с разклонения на едноименната артерия от другата страна;
• a. labialis superior - излиза лицевата артерия при устния ъгъл, разклонява се в горната устна и анастомозира с едноименната артерия от другата страна.

Задни клонове на външна сънна артерия:

• a. pharyngea ascendens;
• a. sternocleidomastoidea;
• a. occipitalis;
• a. auricularis posterior.

1. A. pharyngea ascendens - отделя се от медиалната страна на началната част на външната сънна артерия, има възходящо направление, като върви по задната повърхност на гълтача и изпраща клончета към неговата стена, към небцовата сливица, меко небце и слухова тръба. Нейно клонче - a. tympanica inferior, преминава през canaliculus tympanicus и достига тъпанчевата кухина. Друго клонче навлиза в черепа през foramen jugulare и се разклонява в твърда мозъчна обвивка (a. meningea posterior).

2. A. sternocleidomastoidea не се среща при някои индивиди. Артерията навлиза в m. sternocleidomastoideus на границата между неговата горна и долна третина.

3. A. occipitalis - изхожда от външната сънна артерия в областта под задното коремче на m. digastricus, насочва се нагоре и назад, преминава по едноименната бразда на proc. mastoideus, преминава между местата на прикрепване на m. sternocleidomastoideus и m. trapezius и се разпада на няколко клона, кръвоснабдяващи кожата на тилната и теменна области. По своя ход тилната артерия отдела следните странични клончета:

• rami sternocleidomastoidei - кръвоснабдяват горната част на едноименния мускул;
• ramus mastoideus - достига твърдата мозъчна обвивка през едноименното отвърстие;
• ramus auricularis - кръвоснабдява ушната мида;
• ramus descendens - непостоянно клонче, което отделя клонове за мускулите на тила. Тези клончета могат да изхождат направо от тилната артерия.

4. A. auricularis posterior - отделя се от външната сънна артерия над задното коремче на m. digastricus, преминава между proc. mastoideus и външния слухов проход, достигайки кожата на главата над ушната мида, където нейните разклонения анастомозират с клонове на тилната и повърхностната темпорална артерии. Артерията отделя последователно няколко клона:

• a. stylomastoidea - отделя клонче - a. tympanica posterior, което навлиза в тъпанчевата кухина през fisura petrotympanica, докато самата артерия навлиза в canalis facialis, където отделя клончета за клетките на proc. mastoideus и едноименно клонче за m. stapedius;
• ramus auricularis - кръвоснабдява ушната мида;
• ramus occipitalis - участва в кръвоснабдяването на кожата на тилна област;
• ramus parotideus - прониква в задната част на паротидната жлеза.

Крайни клонове на външна сънна артерия:

• a. temporalis superficialis;
• a. maxillaris.

1. A. temporalis superficialis - върви във възходящо направление като пряко продължение на външна сънна артерия. Тя преминава пред външния слухов проход, приляга върху корена на arcus zygomaticus и фасцията на m. temporalis, като се покрива само от кожата. На нивото на горния ръб на очницата артерията се разделя на двата си крайни клона - ramus frontalis и ramus parietalis, които се разклоняват и кръвоснабдяват слепоочната и теменна област.

По протежение на слепоочна артерия се отделят следните клонове:

• rami parotidei - биват два-три на брой и кръвоснабдяват паротидната жлеза;
• a. transversa facialis - отделя се под нивото на arcus zygomaticus и се насочва напред успоредно на изходния канал на околоушната жлеза, като се разклонява в мимическите мускули на задната част на лицето, като анастомозира с разклонения на лицевата артерия;
• rami auriculares anteriores - две-три клончета, разклоняващи се в предната страна на ушната мида;
• a. temporalis media - преминава през слепоочната фасция и отделя клончета, кръвоснабдяващи слепоочния мускул, анастомозирайки с клонове на дълбоките слепоочни артерии, които се отделят от a. maxillaris;
• a. zygomaticoorbitalis - отправя се към външния очен ъгъл, като отделя клончета за мимически мускули и за m. orbicularis oculi. През отвърстието на ябълчната кост и по ръба на очницата тя анастомозира с клонове на a. ophthalmica.

2. A. maxillaris - изхожда от външна сънна артерия под прав ъгъл. Артериялният съд преминава от вътрешната страна на шийката на долна челюст и паротидната жлеза между ramus mandibulae и lig. sphenomandibulare, между m. temporalis и m. pterygoideus lateralis, след което достига fossa pterygopalatina, където се разделя на крайните си разклонения.

Според локализацията си, стволът на горночелюстната артерия се дели на три части:

• pars mandibularis;
• pars pterygoidea;
• pars pterygopalatina.

От pars mandibularis, локализирана медиално от шийката на долната челюст и околоушната жлеза, се отделят различни по калибър клончета:

• a. auricularis profunda - кръвоснабдява долночелюстната става, част от стената на външния слухов проход и тъпанчевата мембрана;
• a. tympanica anterior - малко клонче, което достига тъпанчевата кухина през fissura pterotympanica и кръвоснабдява нейната лигавица;
• a. alveolari inferior - голям клон, който се насочва надолу, отделя ramus mylohyoideus за едноименния мускул и навлиза в канала на долната челюст, където се отделят клончета за зъбите - rami dentales et peridentales, след което излиза през foramen mentale и като a. mentalis се разклонява в мускулите на брадичката и долната устна.
• a. meningea media - има възходящ ход и през foramen spinosum навлиза в черепната кухина, където нейните разклонения се вървят по sulci arteriosi на черепните кости и кръвоснабдява обширни участъци от твърдата мозъчна обвивка.

Клоновете на pars pterygoidea, която е локализирана във fossa infratemporalis, кръвоснабдява дъвкателните мускули и носят съответните названия: a. masseterica, aa. temporales profundae, rami pterygoidei. Те кръвоснабдява също така лигавицата и мускулатурата на бузата (a. buccalis) и кътниците на горната челюст (a. alveolaris superior posterior).

Pars pterygopalatina лежи в едноименната ямка на черепа. От този участък се отделят трите крайни клона на горночелюстната артерия:

• a. infraorbitalis - навлиза в очницата през fissura orbitalis inferior, преминава през canalis infraorbitalis и по предната страна на лицето изпраща крайни разклонения нагоре към долния клепач и слъзната торбичка и надолу към горната устна и бузата, в очницата тя отделя клончета за очни мускули, а в канала - клончета за зъбите на горната челюст (aa. alveolares superiores anteriores);
• a. palatina descendens - след отделянето на малкото артериално клонче a. canalis pterygoidei за слуховата тръба, се насочва надолу в canalis pterygopalatinus и се разделя на a. palatina major и aa. palatinae minores, които през едноименните отвори достигат областта на небцето;
• a. sphenopalatina - навлиза в носната кухина през едноименния отвор и дава aa. nasales posteriores laterales за лигавицата на латералната носна стена, челния и горночелюстния синус и rami septales posteriores за лигавицата на носната преграда.