Формиране на гръбначномозъчните нерви

Гръбначномозъчните (спинални) нерви представляват нервни влакна, изхождащи по два от всеки гръбначномозъчен сегмент - 31 двойки, отговарящи на 31 сегмента. Всеки от нервите е образуван от две коренчета. Предното коренче - radix anterior (ventralis s. motoria), е съставено от моторни влакна, които по своето естество са аксони (неврити) на мотоневроните от предните рога на сивото мозъчно вещество. В състава на предните коренчета на нервите - Th₁-L₂, S₂-S₄, влизат и предвъзлови вегетативни влакна, които са неврити на превъзлови автономни неврони, локализирани в substantia intermedia lateralis на сивото вещество на съответния спинален сегмет.

Задните коренчета - radix posterior (dorsalis s. sensoria), се формират от централните израстъци на сетивните неврони, чиито клетъчни тела се намират в сетивните ганглии (ganglion sensorius). Сетивните неврони представляват псевдоуниполарни клетки, чиито единичен клетъчен израстък след кратък ход се разделя на централен и периферен. Тези неврони са соматосетивни, проприоцептивни и висцеросетивни, и биват глутамат- и аспартатергчини, а също така съдържат и множество невропептиди (соматостатин, субстанция P, енкефалини и др.). През задните коренчета в гръбначния мозък навлизат три типа сензорни влакна: соматосетивни - провеждат импулси на повърхностната сетивност от кожата, проприоцептивни, носещи информация за дълбоката сетивност от опорно-двигателната система, както и висцеросетивни, които провеждат сетивна информация от вътрешните органи, жлезите, сърцето и кръвоносните органи. Периферните израстъци на сетивните неврони формират сензоранта част на спиналните нерви.

Коренчетата, които са образувани от коренчевите връвчици - fila radicularia, изхождащи от един спинален сегмент (предно и задно) се обединяват и образуват ствола на гръбначномозъчния нерв - truncus nervi spinalis. Той се помества в междупрешленния отвор - foramen intervertebrale, където се намира и сетивния (спинален) ганглий. Коренчетата на отделните нерви се различават по дължина - първият нерв е с най-къси коренчета, докато последният е с най-дългите. Този особеност се дължи на специфичното разположение на гръбначния мозък, при което в посока отгоре надолу всеки спинален сегмент стой все по високо от съответстващия му по брой прешлен. Коренчетата на третия лумбален нерви и следващите го вървят в низходяща посока и преминават в областта на гръбначния канал, намираща се под нивото на conus medialis на гръбначния мозък. Те заедно с filum terminale участват в образуването на нервен сноп, който е известен като конска опашка - cauda equina.

След формирането на гръбначномозъчните нерви в областта на медждупрешления отвор, техният ствол се разделя на два клона - преден, вентрален (ramus ventralis), и заден, дорзален (ramus dorsalis). Всеки от тези клончета съдържа сетивни и двигателни нервни влакна. Симпатиковите влакна участват първоначално в състава на предния клон, след което се отделят в отделно клонче - ramus communicans albus, което се отправя към симпатиковия възел. От спиналните нерви изхожда и едно клонче, което инервира гръбначномозъчните обвивки - ramus meningeus.

При ангажиране на едно от коренчетата от възпалителен процес се наблюдава нарушени единствено на моторната или на сетивната инервация, а при заболяване на нервния ствол са налице симптоми на двигателна и сензорна увреда.