Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Психични и поведенчески разстройства Шизофрения, шизотипни и налудни разстройства Шизофрения Параноидна шизофрения

Параноидна шизофрения МКБ F20.0

Параноидна шизофрения МКБ F20.0 - изображение

От началото на 19-ти век шизофренията е призната за психично разстройство. Тя е описана през 1883 г. от Emil Kraepelin като деменция, която преждевременно влошаване функцията на мозъка. Смята се, че е нелечимо и неудържимо. По това време много малко хора са били диагностицирани с този тип деменция поради незначителния брой симптоми, признати за признаци на нарушението. Години по-късно Eugen Bleuler въвежда термина шизофрения, което буквално означава „разделен ум“.

Bleuler смята, че разстройството е причинило на човек състояние, при което не може да функционира правилно психически поради липсата на връзка между мисълта, езика, емоциите, паметта и решаването на проблеми.

Към момента, шизофренията се разглежда като едно психично разстройство с множество различни симптоми. Възрастта, която обхваща е между 18 и 30 години. Лечението на хора, страдащи от шизофрения, се основава на вида симптоми, които се проявяват във всеки отделен случай.

Параноидна шизофрения е най-честият пример за това психично заболяване. Шизофренията е вид психоза, което означава, че възприятията в мозъка, не са в корелация с реалността. Тя засяга начина, по който мисли човек, както и определя поведението. Това може да се прояви по различни начини и по различно време. Заболяването обикновено започва в края на юношеството или в младата възраст.

халюцинации

Хората с параноидни заблуди са неоправдано подозрителни към околните. Това може да затрудни работа им, изпълняването на задачи, поддържане на приятелствата и социалните умения. Тя има силен наследствен характер. Вероятността за унаследяване от родител или брат е много висока. Също така, известен фактор представлява и влияние на околната среда, включително прекарана вирусна инфекция от бременна майка, ниски нива на кислород по време на раждането, излагане на вирус по време на ранна детска възраст, ранна загуба на родителска възраст или разделяне, вербално и физическо насилие в детска възраст. Елиминирането на някой от тези фактори може да помогне за намаляване на бъдещия риск от развитие на параноидна шизофрения.

Когато се разглеждат характеристиките на шизофренията, съществуващите симптоми се наричат "положителни" и "отрицателни". Думите положителни и отрицателни не се използват в смисъла на "добри" и "лоши". По-скоро положителните симптоми се отнасят до онези, които често са лесно забележими за околните, например пристъпи на заблуди и халюцинации. Отрицателните симптоми се отнасят до тези, които показват намаляване на функционирането, като например безизразно приемане на много емоции и загуба на воля за извършване на дейности.

Отрицателни симптоми на шизофрения често могат да се появят няколко години преди преживяване на първия остър шизофреничен епизод. Тези първоначални негативни симптоми често се наричат продромален период. Симптомите по време на продромалния период обикновено се появяват постепенно и бавно се влошават. Те включват оттегляне на болния от социалното му обкръжение, като полага все по-малко грижи за външния си вид и личната хигиена. Понякога е трудно да се определи дали симптомите са част от развитието на шизофрения или са причинени от нещо друго.

Заблудите са вярвания, които изглеждат реални за болния, дори когато има сериозни доказателства, че те не са истина. Параноичните заблуди, отразяват дълбокия страх и безпокойство, заедно със загубата на способността да се определи кое е реално и кое не.

Тези фалшиви убеждения създават проблеми във взаимоотношения на болния. Хората с шизофрения обикновено не са жестоки. Понякога обаче параноичните заблуди могат да накарат хората да се чувстват застрашени или ядосани. Също така съществуват халюцинации, при които сетивата не обработват правилно информацията. Например, болният може да чуе гласове, които му се подиграват или го обиждат, както и могат да го принудят да прави неща, които са опасни. Показването на всички тези симптоми не означава непременно наличието на шизофрения, но това са индикации, че се препоръчва оценка на психичното здраве.

Халюцинацията е фалшиво сетивно възприятие и може да повлияе на всяко от петте сетива. Видовете халюцинации биват:

  • слухови (звук)
  • зрителни (зрение)
  • обонятелни (мирис)
  • тактилни (докосване)
  • вкусови (вкус)

Параноидна шизофрения се проявява в редица симптоми. Често срещани симптоми за параноидна шизофрения са слуховите халюцинации (чуване на гласове или звукови ефекти) и параноични заблуди (вярвайки, че околните са в състояние да причинят вреда на болния). Въпреки това, два от симптомите отделят тази форма на шизофрения от други форми:

  1. параноидна шизофренияЕдин от критериите за отдиференциране на параноидна шизофрения от други видове, е характерната заблуда. Във всички случаи тези убеждения са ирационални. Друг често срещан вид заблуда е тази за величието. Тя представлява лъжливо убеждение, че човек притежава превъзходни качества като гений, слава, всемогъщество или богатство. Обикновените включват убеждението, че болният има способности като да лети, или има връзка с известен човек.
  2. Друг критерий, присъстващ при пациенти с параноидна шизофрения, са слуховите халюцинации, при които човек чува гласове или звуци, които в действителност не присъстват. Пациентът понякога чува множество гласове. Те могат или да говорят с пациента, или един с друг. Тези гласове могат да повлияят на пациента да се държи по определен начин. Гласовете могат да отправят постоянни критики към това, което болният мисли или прави, жестоките коментари за реални или въображаеми недостатъци на пациента, също са характерни. Човек, проявяващ тези слухови халюцинации, може да бъде наблюдаван "да говори с тях", той вярва, че гласовете са хора, които присъстват.

Най-често моментът, в което човек търси първоначално лечение за шизофрения, е по време на активната фаза, когато психозата често предизвиква драматично нарушаване на живота на болните. За да бъде поставена диагноза параноидна шизофрения, трябва да бъдат изразени поне два от общите симптоми за минимум шест месеца. Ранната диагностика е от решаващо значение за успешното лечение на шизофренията. Ако пациентът представлява опасност за себе си или за други хора и не желае да потърси лечение, то той може да бъдат принудително приет в болница.

Параноидна шизофрения е заболяване, което обикновено изисква лечение през целия живот с невролептици, за да може да се осигури нормален начин на живот. За да бъде успешно лекуван, човек с шизофрения трябва да потърси помощ от семейства или психиатри, психотерапевти или социални работници. Неспазването на указанията за прием на невролептици, може да се появи и ако пациентът счита, че страничните ефекти са по-изтощаващи, отколкото реалното му състояние. Основните възможности, които се предлагат за лечение на параноидна шизофрения включват невролептици, психотерапия, хоспитализация и професионално обучение. Продължаващото лечение на параноидна шизофрения ще помогне за запазване на сериозните симптоми под контрол и ще позволи на човека да води по-пълноценен живот. Въпреки че заболяването обикновено не може да се предотврати, важно е да се лекува.

4.1, 8 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.webmd.com/schizophrenia/guide/schizophrenia-paranoia#1
https://en.wikipedia.org/wiki/Paranoid_schizophrenia
https://www.psycom.net/paranoid-schizophrenia
https://www.verywellmind.com/what-is-paranoid-schizophrenia-4155331
https://www.nhs.uk/conditions/schizophrenia/symptoms/

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО