Параноидна шизофрения МКБ F20.0

› Какво представлява

› Причини и рискови фактори

› Характеристика на симптомите на шизофрения

› Позитивни симптоми

› Негативни симптоми

› Симптоми на параноидна шизофрения

› Фази на параноидна шизофрения

› Продромална фаза

› Активна фаза

› Резидуална фаза

› Диагноза

› Лечение

› Прогноза

Какво представлява?

Шизофренията е разстройство, характеризиращо се с тежки нарушения в мисленето, емоциите и поведението, които са разрушителни за живота на човека. Шизофренията се характеризира с промени в психичната функция, при които са нарушени мислите и възприятията и има загуба на контакт с реалността.

Терминът "шизофрения" е от гръцки произход и означава „разделен ум“. Шизофренията обаче не се отнася до раздвоено разстройство на личността и хората с шизофрения нямат отделни личности. Шизофренията е по-точно определена като „разкол” между мисъл, емоция и поведение.

От началото на 19-ти век шизофренията е призната за психично разстройство. Тя е описана през 1883 г. от Emil Kraepelin като деменция, която преждевременно влошава функцията на мозъка. Смята се, че е нелечимо и неконтролируемо състояние. По това време много малко хора са били диагностицирани с този тип деменция поради незначителния брой симптоми, признати за признаци на нарушението. Години по-късно Eugen Bleuler въвежда термина шизофрения.

Bleuler смята, че разстройството е причинило на човек състояние, при което не може да функционира правилно психически поради липсата на връзка между мисълта, езика, емоциите, паметта и решаването на проблеми.

Към момента, шизофренията се разглежда като едно психично разстройство, което обхваща няколко свързани състояния, симптоми и характеристики. Преди 2013 г. здравните специалисти считаха параноидната шизофрения за отделен тип разстройство. Диагностичният и статистически наръчник на психичните разстройства, който предоставя експертни насоки, сега класифицира параноята като симптом, а не подтип на разстройството. В резултат на това името на това разстройство беше променено на просто „шизофрения“. И все пак хората са запознати с термина параноидна шизофрения, защото се използва от десетилетия.

Шизофренията се среща при около 1,1% от населението, а параноидната шизофрения се счита за най-честата форма на това хронично разстройство.

Средната възраст на настъпване е от края на юношеството до ранна средна възраст, обикновено на възраст между 18 и 30 години. Изключително необичайно е диагностициране на шизофрения след 45-годишна възраст или преди 16-годишна възраст. Началото на заболяването при мъжете обикновено се случва по-рано в живота, отколкото при жените - края на тийнейджърските години или началото на 20-те години. В повечето случаи заболяването започва толкова постепенно, че симптомите са едва забележими, въпреки че в някои случаи началото може да бъде бързо. Проучванията показват, че близо 50% от хората с шизофрения изпитват параноя.

Параноидната шизофрения е вид психоза, което означава, че възприятията в мозъка не са в корелация с реалността. Тя може да затрудни да се разбере разликата между реалността и фантазията. Засяга начина, по който мисли човек, както и определя поведението. Това може да се прояви по различни начини и по различно време.

Параноидната шизофрения се характеризира с предимно позитивни симптоми на шизофрения, включително заблуди и халюцинации. Тези симптоми размиват границата между това, което е реално и кое не, което затруднява човека да води нормален живот.

Хората с параноидни заблуди са неоправдано подозрителни към околните. Тези чувства и вярвания могат да причинят силен страх и безпокойство, да нарушат ежедневието и поддържане на приятелствата и социалните умения, да затрудни работата им и взаимоотношения, включително тези със семейството

Не всеки с шизофрения ще развие параноя. Параноята обаче е важен симптом. Важно е да могат да се разпознаят ранните симптоми, за да може да се потърси лечение и да се подобри качеството си на живот.

Причини и рискови фактори

Точната причина за шизофрения с параноя не е известна. Проучванията са установили, че комбинация от физически, генетични, психологически фактори и фактори на околната среда може да увеличи риска от развитие на състоянието.

Рискови и иницииращи фактори за шизофрения включват:

• Генетика - фамилна анамнеза за заболяването увеличава риска за шизофрения. Тя има силен наследствен характер. Вероятността за унаследяване от родител или брат е много висока. Въпреки това, не всеки с член на семейството, който има шизофрения, ще развие разстройството. И не всеки, който развие шизофрения, ще има симптоми на параноя.
• Биологични фактори - невротрансмитерите предават сигнали между клетките в мозъка, а химическите промени могат да ги увредят или нарушат. Това може да доведе до заболяването.
• Мозъчни аномалии - промените във формата или структурата на мозъка също могат да нарушат комуникацията между невротрансмитерите и клетките.
• Хормонални промени - хормоните и физическите промени в тялото могат да бъдат фактор. Симптомите на заболяването често започват в млада зряла възраст - по време на значими хормонални промени.
• Фактори на околната среда - излагането на някои вируси в ранна детска възраст може да доведе до шизофрения. Друг предполагаем фактор е ниски нива на кислород при раждането. Употреба на наркотици също се смята за тригер на шизофрения.
• Стресово или емоционално събитие - например раздяла или загуба на родител в детска възраст, насилие в детска възраст.

Не е известно обаче защо някои хора развиват симптоми, докато други не.

Елиминирането на някой от тези фактори може да помогне за намаляване на бъдещия риск от развитие на параноидна шизофрения.

Характеристика на симптомите на шизофрения

Шизофренията е психично разстройство състояние през целия живот. Симптомите често се появяват, когато човек е в края на тийнейджърските си години до началото на 30-те години.

Шизофренията може да повлияе на:

• мисловни процеси
• възприятия и чувства
• модели на сън
• способност за общуване
• способност за фокусиране и изпълнение на задачи
• способност за общуване с другите

Симптомите на шизофрения могат да включват:

• оттегляне от семейството, приятелите и заниманията (изолация)
• халюцинации и заблуди
• забавено движение
• промени в моделите на сън
• ниско либидо или сексуално желание
• липса на грижи за себе си
• дезорганизирано мислене
• промени в езика на тялото и емоциите
• липса на мотивация

Когато се разглеждат характеристиките на шизофренията, съществуващите симптоми се наричат "позитивни" и "негативни". Думите "позитивни" и "негативни" не се използват в смисъла на "добри" и "лоши". Повечето хора с шизофрения изпитват както позитивни, така и негативни симптоми. Позитивните симптоми обикновено се лекуват по-лесно от негативните симптоми и са с тенденция да продължат по-дълго.

Позитивни симптоми

Позитивният симптом, като заблуди или халюцинации, добавя чувство или поведение, което обикновено не се преживява от повечето хора без шизофрения. Те често са лесно забележими за околните.

Изпитване на позитивни симптоми при шизофрения означава скъсване с реалността и се нарича психоза. Пациентите могат да получат или халюцинации, или заблуди, или и двете едновременно.

Халюцинациите са изпитване на зрителни, слухови или обонятелни усещания, които другите не могат да видят, чуят или помиришат. Слуховите халюцинации могат да включват чуване на глас или гласове в главата на човек, които човекът не идентифицира като свой вътрешен глас или мисли. Тези гласове могат да бъдат презрителни и заплашителни.

Заблудите са ирационални убеждения, които пациентът поддържа, въпреки доказателствата за противното. Често срещаните форми на заблуди при шизофрения включват делюзии на преследване, на величие, на контрол, обсебване, унищожение.

Човек с шизофрения не осъзнава странния характер на своите заблуди или халюцинации. Това е така, защото психическото му състояние причинява така наречената анозогнозия, което означава „липса на прозрение“ за психично здравословно състояние.

Индивид с шизофрения може също да изпита дезорганизирана реч, като непоследователност, персеверация (повторение на думите), неразбираема смесица от безсмислени фрази или измислени думи. Може да проявява ясно изразено дезорганизирано или кататонично поведение, включително ступор или изключителна твърдост или гъвкавост на крайниците.

Негативни симптоми

Негативният симптом отнема чувство или способност, които обикновено присъстват при повечето хора, но сега липсват - като липса на мотивация. Те показват намаляване на функционирането, като например безизразно приемане на много емоции и загуба на воля за извършване на дейности.

Негативните симптоми могат да включват аволиция (липса на мотивация), анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие), социално оттегляне, апатия, алогия, затруднено внимание и концентрация, емоционално притъпяване.

Негативните симптоми на шизофрения често могат да се появят няколко години преди преживяване на първия остър шизофреничен епизод. Тези първоначални негативни симптоми често се наричат продромален период. Симптомите по време на продромалния период обикновено се появяват постепенно и бавно се влошават. Те включват оттегляне на болния от социалното му обкръжение, като полага все по-малко грижи за външния си вид и личната хигиена. Понякога е трудно да се определи дали симптомите са част от развитието на шизофрения или са причинени от нещо друго.

Симптоми на параноидна шизофрения

Симптомите на шизофрения с параноя могат да включват:

• заблуди
• халюцинации
• дезорганизирана реч
• дезорганизирано поведение
• негативни симптоми
• самоубийствени мисли

Заблуди

Един от критериите за отдиференциране на параноидна шизофрения от други видове е характерната заблуда. Във всички случаи тези убеждения са ирационални.

Заблудите са твърдо поддържани убеждения, които изглеждат реални за болния, дори когато има сериозни доказателства, че те не са истина. Параноичните заблуди отразяват дълбокия страх и безпокойство, заедно със загубата на способността да се определи кое е реално и кое не. Тези погрешни вярвания не могат да бъдат разубедени. Без значение колко информация се представя, показвайки, че убеждението е фалшиво или погрешно възприето, пациентът продължава да вярва в убеждението си.

Тези фалшиви убеждения създават проблеми във взаимоотношенията. Хората с шизофрения обикновено не са жестоки. Понякога обаче параноичните заблуди могат да накарат хората да се чувстват чувстват объркани, уплашени, застрашени или ядосани и с недоверие към другите.

Има много видове заблуди, въпреки че най-често срещаните са следните:

• Контрол: Вярване в контрол или манипулация от външно влияние
• Грандиозност и величие: Вярвания за специални или изключителни сили или способности, слава, всемогъщество или богатство
• Ревност: Убеждение, че съпругът/ата или партньорът са неверни
• Преследване: Вярване, че е център на конспирация
• Соматично убеждение: Ирационални вярвания за тялото или болестта
• Вмъкване на мисъл: Убеждение, че идеите се влагат в съзнанието на пациента от другите

Халюцинации

Халюцинациите са усещания за неща, които пациентът смята за реални, които всъщност не съществуват.
При халюцинации сетивата не обработват правилно информацията.

Чуването на гласове е най-честата халюцинация при шизофрения с параноя. Гласовете може дори да бъдат приписани на хора, които познава. Човекът може да чуе гласове, които му се подиграват или го обиждат, както и могат да го принудят да прави неща, които са опасни. Симптомите могат да се влошат, когато човекът е изолиран от другите хора.

Халюцинацията е фалшиво сетивно възприятие и може да повлияе на всяко от петте сетива. Видовете халюцинации биват:

• слухови (звук)
• зрителни (зрение)
• обонятелни (мирис)
• тактилни (докосване)
• вкусови (вкус)

Примери за слухови (звукови) и зрителни халюцинации при човек с параноя могат да включват:

• Чуване на гласове, идващи от външен източник
• Чуване на гласове, командващи или разговарящи в съзнанието на пациента
• Чуване на внезапни звуци или музика, когато няма такива
• Чуване на звуци като бръмчене, свирене или смях, когато никой не е наоколо
• Виждане на лица и тела
• Виждане на изображения на ситуация или събитие

Дезорганизирана реч

При параноидна шизофрения може да се наблюдава дезорганизирана реч. Тя може да се характеризира с повторение на думи или фрази или започване на говорене от средата на изречението. Възможно е дори пациентът да си измисли собствени думи. Този симптом е резултат от трудности с концентрацията, често срещани при шизофрения.

Дезорганизираната реч при това разстройство не е същото като нарушение на речта.

Дезорганизирано поведение

Дезорганизирано поведение се отнася до цялостна неспособност за контрол поведението в различни обстановки, например у дома и на работа. Възможно е пациентът да има проблеми с:

• извършване на обикновени ежедневни дейности
• контролиране на импулсите си
• поддържане на емоциите си под контрол
• поведения, които се считат за странни или неподходящи

Този симптом може да повлияе на социалния и професионалния живот и на взаимоотношенията у дома.

Негативни симптоми

Негативните симптоми се отнасят до липса на поведение, което се среща при хора, които нямат шизофрения. Например, негативните симптоми могат да включват:

• анхедония или липса на ентусиазъм за дейности, които обикновено се възприемат като забавни
• липса на емоции
• емоционално притъпяване (притъпен афект)
• намален цялостен общ интерес към света

Пациентите с притъпен афект изпитват затруднения при изразяването на емоциите си чрез изражение на лицето, жестове и гласови изрази в отговор на провокиращи емоционални стимули.

Самоубийствени мисли

Суицидните мисли и поведения са друг често срещан симптом на шизофренията. Те се случват по-често в случаи, които състоянието не се лекува. Необходима е незабавна консултация със специалист по психично здраве.

Фази на параноидна шизофрения

Шизофренията протича в три фази - продромална фаза, активна фаза и резидуална фаза. Тези фази са с тенденция да се появяват в ред и циклично в хода на заболяването. Хората, които развиват шизофрения, могат да имат един или много психотични епизоди през целия си живот.

Всяка фаза на шизофренията има симптоми, които помагат да се класифицира. Въпреки че симптомите на активна шизофрения може да изглежда, че се появяват внезапно, отнема години за развитие на състоянието. В ранната продромална фаза симптомите не винаги са очевидни.

Продромална фаза

Ранните симптоми на параноидна шизофрения могат да изглеждат доста обичайни и биха могли да бъдат обяснени с редица други фактори. Тази фаза обикновено настъпва на възраст между 15 и 25 години при мъжете и на възраст между 25 и 35 години при жените.

Първите признаци и симптоми на шизофрения могат да бъдат пренебрегнати, тъй като те са общи за много други състояния, като депресия.

Симптомите на продромалната фаза могат да включват:

• изолация от семейство и приятели
• оттегляне от социалния живот или семейните дейности
• затруднена концентрация или внимание
• липса на мотивация
• повишена тревожност
• нарушения на съня
• повишена раздразнителност
• затруднено вземане на решения
• забравяне или пренебрегване на личната хигиена, значителен спад в грижите за себе си
• промени в нормалната рутина
• спад в оценките в учебното заведение
• затруднена ясна мисловна дейност

Наличието на всички тези симптоми не означава непременно шизофрения, но това са индикации, че се препоръчва оценка на психичното здраве. Ако човекът развива шизофрения, ранната намеса е най-добрият шанс за положителен резултат.

Активна фаза

След продромалната фаза пациентът навлиза в активната фаза на шизофрения, по време на която може да има нарушени двигателни или когнитивни функции, включително дезорганизирана реч и дезорганизирано или кататонично поведение.

В тази фаза на шизофрения симптомите може да са най-очевидни. Проучванията показват, че когато човек е в тази фаза, той може да е проявявал симптоми на продромална шизофрения от около 2 години.

По време на тази фаза се наблюдават ясно психотични симптоми. Терминът „формално мисловно разстройство“ често се използва като общ термин за описание на тези остри симптоми.

Симптомите на активната фаза включват:

• халюцинации, чуване или виждане на хора или неща
• параноични заблуди
• неподредена реч
• объркани и дезорганизирани мисли
• липса на зрителен контакт
• промени в двигателното поведение

Позитивните симптоми на шизофрения - като халюцинации и заблуди - е по-малко вероятно да останат незабелязани. Параноята при параноидна шизофрения произтича от заблудите - твърдо поддържани убеждения, които продължават въпреки доказателствата за противното - и халюцинации - виждайки или чувайки неща, които другите не могат. И двата преживявания могат да имат преследващ или заплашителен характер. Пациентът може да чуе глас или гласове в главата си, които не разпознава като свои собствени мисли или вътрешен глас. Тези гласове могат да бъдат унизителни или враждебни, карайки човек да прави неща, които не би направил иначе.

Странно, нетипично поведение протича в резултат на тези заблуди и халюцинации Индивидът с параноидна шизофрения в активна фаза е погълнат от своите заблуди или халюцинации. По-голямата част от енергията и вниманието му са фокусирани върху запазването и защитата на неговите фалшиви убеждения.

Най-често човек търси първоначално лечение на шизофрения по време на активната фаза, когато психозата често предизвиква драматични смущения в неговия живот и на хората около него.

Резидуална фаза

След активната фаза пациентът навлиза в резидуална фаза на шизофрения. Халюцинациите и заблудите се затихват в този момент (обикновено с помощта на антипсихотични лекарства и други форми на лечение) и пациентът изпитва предимно негативни симптоми.

Симптомите в резидуалната фаза на заболяването приличат на симптомите в първата фаза. Те се характеризират с ниска енергия и липса на мотивация, но някои елементи от активната фаза остават. Някои хора могат да се върнат обратно към активната фаза.

Симптомите на резидуалната фаза включват:

• липса на емоции
• социално оттегляне
• ексцентрично поведение
• постоянни ниско ниво на енергия
• нелогично мислене
• концептуална дезорганизация

След активен психотичен епизод острите симптоми отшумяват и може да се развие депресия, когато пациентът възвърнат поглед върху поведението си и започне да осъзнава въздействието на болестта върху живота си. При някои хора резидуалните симптоми могат да останат и способността им да функционират ефективно може да намалее след всяка активна фаза.

Ето защо е важно да се избягват рецидиви, когато е възможно, като се спазва предписаното лечение.

Диагноза

Ако човек потърси помощ за симптоми, които могат да показват шизофрения, лекарят ще вземе предвид личната и семейната му медицинска история и физическото здраве, както и симптомите. Лекарят също така може да назначи диагностични тестове, например кръвни изследваня, за да се изключат други възможни причини за симптомите.

Най-често моментът, в който се търси първоначално лечение за шизофрения, е по време на активната фаза, когато психозата често предизвиква драматично нарушаване на живота на болните.  За да бъде поставена диагноза параноидна шизофрения, трябва да бъдат изразени поне два от общите симптоми за минимум шест месеца. Ранната диагностика е от решаващо значение за успешното лечение на шизофренията. Ако пациентът представлява опасност за себе си или за други хора и не желае да потърси лечение, то той може да бъдат принудително приет в болница.

Диагностични критерии

За да се постави диагноза шизофрения, индивидът трябва да проявява признаци на разстройството непрекъснато в продължение на поне 6 месеца и да изпитва поне два от симптомите в острата фаза, всеки от които е налице за значителна част от времето през едномесечен период (или по-малко, ако е успешно лекуван):

• заблуди
• халюцинации
• дезорганизирана реч
• силно дезорганизирано или кататонично поведение
• емоционална притъпеност или липса на удоволствие в ежедневието

Въпреки това за диагностициране се изисква само един от тези симптоми, ако заблудите на човека са странни/ексцентрични или халюцинации включват глас, който дава текущ коментар за поведението или мислите на човека, или два или повече гласа в разговор помежду си.

За значителна част от времето от началото на шизофренията човек трябва да има социална и професионална дисфункция, т.е. една или повече основни области на функциониране като работа, взаимоотношения или грижа за себе си са значително под нивото, постигнато преди началото. Когато началото е в детството или юношеството, критерият е неуспех за постигане на очакваните нива на междуличностни, академични или професионални постижения за възрастта на човека.

Симптомите на шизофрения трябва да присъстват поне шест месеца (освен ако не се лекуват успешно, като в този случай критериите са един месец). Шестмесечният период трябва да включва най-малко един месец симптоми на остра фаза, като заблуди, халюцинации, дезорганизирана реч, явно дезорганизирано или кататонично поведение или негативни симптоми и може да включва периоди на продромални или резидуални симптоми.

Преди да се постави диагноза шизофрения, трябва да се изключи диагнозата шизоафективно разстройство или разстройство на настроението с психотични характеристики. Състоянието също не трябва да е резултат от преките физиологични ефекти на дадено вещество (например наркотик, алкохол или предписано лекарство) или общо медицинско състояние.

Лечение

Въпреки че параноидната шизофрения не може да бъде излекувана, има налични възможности за терапия, които могат да помогнат на пациента да живее пълноценен и продуктивен живот. Лекарствата, особено антипсихотиците, могат да помогнат за успокояване на разрушителните заблуди и халюцинации.

Успешното дългосрочно лечение разчита на комплексен подход - включва предимно лекарства в комбинация с различни форми на терапия. В тежки случаи, когато симптомите създават опасна среда за пациентът или други хора, може да се наложи хоспитализация.

Може да отнеме време, за да се намери най-добрият подход, който може да е комбинация от лечения. Правилната комбинация зависи от фактори като кои симптоми са налице, колко тежки са и възрастта на човека.

Ако човек прекрати лечението в даден момент, симптомите му могат да се възвърнат.

Лекарства

Лекарства, наречени антипсихотици, могат да могат да намалят появата на обезпокоителни мисли, халюцинации и заблуди. Тези лекарства действат, като контролират допамина в мозъка.

Възможно е да отнеме известно време, за да се намери правилното лекарство и дозировката, която действа най-добре при конкретния пациент. В някои случаи може да се изпита веднага подобрения на симптомите, но понякога може да не наблюдава оптималният ефект от лечението в продължение на 3 до 6 седмици. За някои лекарства може да отнеме до 12 седмици, за да постигне пълен ефект.

Също така около 30% от хората нямат добра реакция към антипсихотични лекарства. При около 7% от случаите лекарствата са неефективни.

Психотерапия и социална подкрепа

Консултирането и други видове терапия могат да помогнат на човек с шизофрения да живее самостоятелно.

Възможностите за терапия могат да включват:

• терапия за професионално обучени
• когнитивно-поведенческа терапия
• поддържаща психотерапия
• когнитивно-подобрителна терапия
• групова терапии

Груповата терапия може да бъде полезна, тъй като пациентът ще бъде с други хора, които преминават през подобни преживявания. Също така изгражда чувство за общност, за да помогне в борбата с изолацията, с която хората с шизофрения често се сблъскват. Също така, социалната подкрепа може да помогне на човек да намери работа и жилище и да подобри своите комуникативни умения и цялостно благосъстояние.

Психотерапията също играе важна роля при лечението на шизофрения и може да помогне на пациента да се справи с ежедневието си по-ефективно. Доказано е, че когнитивно-поведенческата терапия помага на пациентите да развият и запазят социални умения, да облекчат съпътстващите симптоми на тревожност и депресия, да се справят с травмите в миналото си, да подобрят отношенията със семейството и приятелите си и да подпомогнат професионалното възстановяване.

Хоспитализация

Когато се открие рано, шизофренията с параноя може да реагира успешно на лекарства и терапия. Ако обаче съществува риск пациентът да навреди на себе си или на други, може да се наложи хоспитализация.
Хоспитализацията понякога се използва и при хора, които вече не могат да си осигурят основни нужди, като дрехи, храна и подслон.

Съвети към пациента

Без лечение шизофренията може значително да наруши живота на човек, включително способността му да работи, да учи и да се грижи за себе си.

Контролирането на параноидната шизофрения изисква и действия от страна на пациента. Тези съвети могат да помогнат за контрола на състоянието:

• Следване внимателно плана за лечение - включително приема на лекарства, както е предписанието.
• Обсъждане на въпроси и всякакви притеснения относно лечението с лекуващия психиатър.
• Управляване на нивата на стрес - избягване на ситуации, които увеличават стреса и безпокойството, отделяне на време за почивка, четене на книга, разходка и т.н.
• Здравословно хранене - храни на растителна основа могат да повишат нивата на енергия и общото благосъстояние.
• Редовни физически упражнения - поддържането на физическа активност увеличава серотонина, химикал в мозъка, наричан още хормона на щастието.
• Социални събития - участие в социални ангажименти ще помогне за намаляване на изолацията, което може да влоши симптомите.
• Адекватен сън - липсата на сън може да влоши параноята, заблудите и халюцинациите при хора с шизофрения.
• Избягване на лоши навици - нездравословно поведение, включително тютюнопушене, консумация на алкохол и злоупотреба с наркотици, може да влоши симптомите на шизофрения.

Съвети към близки на пациент с шизофрения

Близките на пациент с шизофрения могат да му помогнат, като следват следните съвети:

• Съдействие за лечение - симптомите може да са толкова напреднали, че болният може да не успее да потърси лечение самостоятелно. Освен това комуникация с лекаря и обяснение на симптомите и поведението на пациента може да помогне за диагностицирането.
• Проследяване на консултациите при специалистите - хората с това разстройство може също да нямат умения да спазват уговорените прегледи със своите лекари и терапевти.
• Проучване на групите за подкрепа - изолирането е често срещано при параноидна шизофрения. Разстройството причинява толкова тежки заблуди, че пациентът може да е асоциален. Намирането на група за поддръжка може да помогне.
• Признаване на симптомите и възприятията на пациента - симптомите, които не могат да видят или изпитат другите хора, наистина са много реални за пациента. Подигравките или снизходителни и презрителни ги разговори само ще увеличат изолацията.
• Научаване на признаците на рецидив - научаване да се забележат признаците на обостряне на шизофренията и какво да се прави, ако се случи, е особено важно.
• Безусловно уважение и подкрепа - може би най-важното нещо от страна на близките е уважение и подкрепа, независимо през какво преминава пациентът. Лечението може да отнеме време, но може да бъде и успешно.

Прогноза

Хората, които се подлагат на лечение на шизофрения, могат да се подобрят до степен, в която симптомите да са леки до почти липсващи. Лечението често може да помогне на човек да управлява симптомите си и да живее пълноценен живот. Важно е да получава постоянна подкрепа.

Необходимо е лечение през целия живот, за да се предотврати появата на други състояния, свързани с разстройството, като:

• депресия
• тревожни разстройства
• алкохолизъм
• наркомания
• самонараняване
• самоубийство

Нелекуваната шизофрения може да бъде инвалидизираща. В тежки случаи хората, които не търсят лечение, са изложени на риск от бездомност и безработица.

Изображения: freepik.com